post

Вчера довърших тази мъничка книжка. Купих я миналото лято от Бургас. Взех я на старо само за 2 лева! Понякога ми е трудно да приема как е възможно цели вселени да се продават за жълти стотинки, но ситуацията е такава. Започнах да я чета, когато бях на палатка и затова до последно си отбелязвах с листо, вместо с нормален книгоразделител. В началото не подозирах колко много ще й подхожда това листо. Пейзажите, които рисува Саймък са есенни, прекрасни и вълшебни. Магията на есента е пропита във всяка от 230-те малки странички. Всяка буква носеше аромата на стара книга. Което (поне за мен) е прекрасно.

За мен книгата беше научна фантастика, която върви ръка за ръка с митичните елементи. Стари вярвания, мистика и наука се преплитат на една планета от бъдещето – Земята. Земята като център на науката и знанията, един голям вселенски университет. Цялата книга лъха на оптимизъм – героите са толерантни, в галактиките цари мир и разбирателство. Хората могат да пътуват във времето, да опознават миналото, да потвърждават теории, да развенчават легенди. Действието се развива плавно и постепенно, но това не прави книгата скучна – дори напротив. Има действие и динамика, а аз нямах търпение да стигна до развръзката.

Намерих си и храна, която искам да изпробвам възможно най-скоро – шоколадени бисквити с орехи, любимо лакомство на феите (очевидно много си отиват с прясно мляко:)

  • Знаеш – каза Уп, – че феите никога няма да пият бира. Те пият само мляко. И шоколадени сладки с орехи ядат.

Оптимистична, жива, и достъпно написана – бих препоръчала Резервата на всеки, който харесва научна фантастика с елементи от фолклора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *