post

“A person’s a person, no matter how small”

Това е разказ по картинка, вдъхновен от единствената, неповторима, прекрасна и чудесна Искра Коновска. Писах го, докато закусвах торта, което (уж) е сигурна гаранция за успех, но не знам дали се получи толкова хубав, колкото ми се искаше. Това, което знам е, че:

  1. Ако търсиш пролуки в него, със сигурност ще откриеш цели пробойни.
  2. Ако обичаш магията, имаш развито въображение и се радваш на дъжда, няма да останеш разочарован.
  3. Ако си на възраст между 3 и 12 години (психически или физически), това ще помогне да разбереш историята по-добре.

Пижо се събуди в добро настроение. Днес беше Денят на дъжда – най-големият празник за МЪНИЧКИЯ НАРОД.  Сега е моментът да отбележим, че в Магоричната гора почти никога не вали нормално – тук обикновено валят аромати. Самата гора е винаги влажна и получава всичко, от което има нужда, защото е омагьосана, но рядко вали истински дъжд. Миналата пролет цял ден валя аромат на захарен памук и накрая половината кралство беше изпаднало в захарна кома само от мириса. Преди това ухаеше на прясно окосена лимонена трева  – тогава се получи един от най-хубавите празници! Когато Пижо беше съвсем мъничък (не, че сега не беше, все пак като част от МЪНИЧКИЯ НАРОД той не беше пораснал много от бебе) си спомняше, че цяло денонощие валя аромат на печено пиле и няколко от старейшините бяха приети в лечебницата заради емоционално преяждане. Цял живот Пижо си беше мечтал само за едно – ден с дъжд. Най-обикновен дъжд. Мокър и ароматен. И след него цялата гора (не! Цялата земя!) ще излъчва онзи странен мирис. Дори самата дума му звучеше някак божествено и вълшебно  – колендро.

Прочети цялата приказка тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *