post

За да се вдъхновя за написването на този текст не ми трябваше много. Или по-точно:

5 канелени кифлички
2 сладки сънища
половин меденка
четвърт мандарина
1…бих искала да кажа чаша прясно мляко, но пих от бутилката и предполагам, че се равнява горе-долу на толкова

В интерес на истината това беше обядът ми. Често това е закуската, става и за вечеря. Без тези книжни сладкиши има шанс в някои дни нищо да не ям. Затова, като знак на благодарност към тях, днес искам да ти разкажа какво е да си книжна сладкарка.

Всъщност идеята за тези редове се роди докато се прибирах от дома на другата книжна сладкарка – Пролет. По пътя към вкъщи минах през парка. Но понеже чета много книги и живея доста „измислен“ живот (няколко човека са ми казвали, че не са сигурни дали съм истинска), трябва да уточня някои неща.

Когато си книжна сладкарка:

парк = омагьосана гора
зелено палто = вълшебно наметало (с опция за мантия – невидимка)
кутия със сладкиши = кошницата на Червената шапчица
децата в парка = джуджета
рисунки с тебешир = магически руни

3c7c3090bc3fb9e435ad92cd74c28053

И така нататък. Мога да продължавам до безкрай, но мисля, че схвана картинката. Книжна сладкарка не е истинска професия в общоприетия смисъл на думата истинска. И макар да не е „иновативна“ или „digital“, ние вярваме, че това е една от професиите на бъдещето. Благодарение на нея четем повече, експериментираме повече, срещаме се с чудни хора и стигаме по-далеч. За изминалите 6 месеца, станахме по-смели (без да се сражаваме с дракони, защото са ни симпатични) и се надяваме, че с ентусиазма си ще накараме повече хора да обикнат книгите чрез вкусотиите в тях.

А какво всъщност правим? Май това е най-трудно за обяснение. Основно проби и грешки. Още проби и една идея по-малко грешки. Забравяме. Напомняме си една на друга. Четем. Печем. Изгаряме част от сладкишите. Пак четем. Изморяваме се. Продължаваме. И вярваме в щастливия край. Точно както в щастливото начало и щастливата среда. Защото никоя работа (истинска или леко измислена) не е лесна. Всичко е свързано с много неспане и безумни идеи, които се вихрят в главата ти до 3 през нощта.

Защо правим всичко това? Защото (си) вярваме. Или поне се опитваме. Надяваме се и ти да повярваш в себе си и в нас.

P.S. Надали има някой, който да не е схванал референцията в заглавието на текста. Ако ти не си, може би трябва да четеш повече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *