post

По принцип не обичам математиката. Но много обичам статистиката. Още от съвсем малка си записвах различни поети и писатели кога са родени и починали. Изчислявах на колко години какво им се е случило. И си водех прилежни записки в една тетрадка. Не казвам, че бях напълно нормално дете. Нито сега съм напълно нормален възрастен. Но кой ли е напълно нормален?

Една от многото причини да имам акаунт в GoodReads е статистиката в края на годината. Колко книги съм прочела. Колко страници са това. Кои са книгите. Колко са популярни сред други читатели. И така нататък. За някой друг това може да няма ключово значение, но за мен има. Еуфорията, която ме обзема като видя, че съм изпълнила Reading Challenge-a си за годината може да е нелогична и смешна за много хора. Но аз не съм тези хора.

reading2

През 2016 (до този момент) съм прочела 30 книги. Сега съм към края на първата спортна автобиография, която чета в живота си – „Открито“ от Андре Агаси. До нея, както и до много други книги през годината, стигнах „на сляпо“ и не бих могла да съм по-очарована. Да слушаш чужди препоръки (или да си избереш книга без да знаеш коя е) е едно от най-хубавите неща, което може да се случи на литературния ти вкус.

8 119 страници (+ още 340 към този момент) не са малко или много. Те просто са. Моите 8 119 страници, които доведоха до писането на този текст. Какво научих от тях? Да видим!


(Не)обикновените улици крият (не)вероятни истории.

Може да има честна измама (и парите да са най-чистото нещо на света).

Зомбитата правят повечето неща интересни.

Понякога трябва да оставиш цивилизацията зад гърба си, за да намериш себе си в преследване на дивия заек.

Дигиталната и хартиената магия могат да съществуват заедно без да са в конфликт.

Дунав е най-сполучливото, величествено и легендарно име за змей.

Драконите се крият на най-неочакваните места.

Един котарак (с шапка!) може да създаде много (не)приятности.

Може би не е чак толкова страшно да станеш на 30.

Безсмъртието не е непременно нещо добро и може да направи бъдещето крайно непредвидимо.

Да имаш книжарница е трудна работа, обилно посипана с много безсъние и приятни моменти за цвят.

Котките са навсякъде.

Библиотекарка може да не значи това, което си мислиш, че значи.

Най-вероятно и 66-ият Патрул ще ми хареса колкото и шестият.

Никога не е късно да се научиш да броиш по правилния начин (в мекици!)

В ада цари ужасна бюрокрация.

Спомняаш си какво е да си на 13, дори когато си двойно по-възрастен.

Книгите имат спасителна сила, а французите обичат да прекрачват границите на разни неща.

Животът на остров е точно това, от което всеки има нужда.

Българските автори си заслужават по много причини (само една от тях са вълшебните мазета).

Вафленото ти сърце може да бъде разбито, но това е за добро.

Има шанс да се събудиш в паралелна реалност и да не разбереш съвсем веднага.

Да си вещица е отговорна работа и една шапка няма да те спаси, ако ти липсва първозрение и второмислие.

Да имаш правилното палто може да е животоспасяващо (а също и доста готино).

Времето променя всички и всичко, а промяната е трудна за променяне.

Можеш да си асасин и да умираш за шоколад и рокли (очевидно).

Коледата е чудо, винаги и завинаги.

Един плосък заек може да обърка много набръчкани мозъци.


Това са моите изводи – от първата книга за 2016 – „Улица Консервна“, до „Плоският заек“. По реда, в който съм ги чела, като 3-те книги „1Q84“ са броени заедно. Има ли логика и смисъл – за мен да. Можеш да разгледаш книгите на профила ми и да прецениш за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *