„Чорапче без братче само в тъмното долапче лежи и рими си реди. Тъжни ниже ги, уви. Защото е чорапче без братче. Само във тъмното долапче.“ Горе-долу така започва памучната история на Сам – бялото чорапче, което е загубило своето другарче. Този шарен разказ грабна чорапеното ми сърце по редица причини. И за да стигнем до Прочетете още…
Днес е рожденият ден на Луис Карол. Без него нямаше да има Алиса. Нямаше да има закъсняващи зайци и цветни (Бяла, Черна, Червена) кралици. Нямаше да има луди шапкари и чеширски котараци. Нямаше да има шах с неразбираеми правила и безброй важни (и още по-неразбираеми) правила за живеене („Ако не знаеш какво да кажеш, кажи Прочетете още…
„Питам се дали понякога ти хрумва да приседнеш под стария дъб, около който жужаха цикади, а нощем пееха щурчета. И дали си спомняш как скрежът покриваше боровинковите храсти през зимата, превръщайки ги в истинска приказка. Или как продавахме боровинков пай на онази крайпътна сергия, за да помагаме на майка ти. Винаги, когато видя боровинки, се Прочетете още…
– Лимоновият кекс беше малко сухичък, не мислите ли? – отбелязва господин Лъвхарт. – Време е да потегляме. Чуваме как отвън пристига карета. – Застреляхте я, защото кексът беше незадоволителен? – пита Голиат озадачен. – Разбира се. Аз съм ценител на домашните сладкиши. Хайде, елате – и махва към вратата. – Вие сте луд! – Прочетете още…
„Понякога си мисля, че съм един особен ключ. Глътни ме и ще отключа всяка врата в теб.“ Когато купувахме „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ (Издателство Сиела) от Коледния панаир на книгата, на щанда ни казаха, че е „отличен избор“. Обаче ние това вече си го знаехме. Това, което не знаехме е, че Прочетете още…
„В една дупка в земята живееше хобит.“ Така започва най-вълнуващото приключение в литературата. Джон Роналд Руел Толкин днес щеше да навърши 125 години и ако имах възможността щях да му изпратя кутия от нашия елфически хляб и да го помоля да каже, така ли си представя вкуса му или трябва да променим нещо в рецептата. Прочетете още…
