post

„В една дупка в земята живееше хобит.“

Така започва най-вълнуващото приключение в литературата.

Джон Роналд Руел Толкин днес щеше да навърши 125 години и ако имах възможността щях да му изпратя кутия от нашия елфически хляб и да го помоля да каже, така ли си представя вкуса му или трябва да променим нещо в рецептата.

За мен Толкин не е най-добрият разказвач на истории, а гениален създател на светове, в които те отвежда, за да се запознаеш с нови приятели. Същества, които носят повече човещина у себе си, отколкото който и да е от нас – човеците. Те ни водят на приключения, в които всеки има своя принос, без значение колко е висок, дали има космати крака, дали притежава магически сили или може да борави с меч или брадва.

Красотата на световете, които Толкин ми показа с „Властелинът на пръстените“ , когато за първи път започнах да го чета на 12 години, ме накараха да вярвам, че не съществува прекалено дълго разстояние, че няма чак толкова високи планини и няма как да загубиш войната със злото, ако се бориш с всички сили и отвориш сърцето си за силата на доброто.

Едно „благодаря“! Това е всичко, което бих искала да кажа на Толкин, ако го засека някъде из Средната земя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *