post

„Понякога си мисля, че съм един особен ключ. Глътни ме и ще отключа всяка врата в теб.“

Когато купувахме „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ (Издателство Сиела) от Коледния панаир на книгата, на щанда ни казаха, че е „отличен избор“. Обаче ние това вече си го знаехме. Това, което не знаехме е, че тази книга е истинска находка за всяка книжна сладкарка (и сладка книжарка).

Чудата, вълшебна и магорична. Една много странна книга, която ме плени от самото начало (и която ще трябва да прочета поне още веднъж). Имаше нещо от Алиса в по-мрачен вариант и неща от стотици други светове, сглобени в очарователен пъзел. Описанието на задната корица не лъже – кръстоска между Нийл Геймън и Луис Карол. И все пак тази книга е нещо друго, нещо различно.

dav

Много черна магия и още повече…сладкиши! Доста от тях отровни и винаги поднесени с чай – вълшебството на Викторианска Англия. Не знам дали забелязваш на колко много страници съм сложила листчета за отбелязване – и това дори не са всички места, на които героите хапат порядъчно. Част от нещата, които ще се опитаме да приготвим са:

  • бекон с препечени филийски с масло
  • горещ шоколад
  • пайове с месо
  • охлювчета с карамел
  • сандвичи с наденички
  • млечни пайове
  • пикантна доматена супа
  • млечен крем
  • ябълков пай
  • сладки с конфитюр
  • бонбони с марципан
  • пудинг със сироп и сметана
  • филия с масло и мед
  • шоколадова торта с бита сметана
  • лавандулов кекс
  • кекс с череши и бадеми
  • лимонов кекс (със сироп)
  • сандвичи със сирене и кисела краставичка
  • плодова торта
  • бисквити с яйчен крем
  • сливов сладкиш

Добре де – едва ли ще успеем да приготвим всичко това. Но пък имаме огромно желание! Освен голямото количество храна, и особено сладкиши, в книгата изобилства и от фантастични герои, неочаквани случки и доста кръв (Хорейшио би се затруднил с тези местопрестъпления).

Особено впечатлена бях от сравненията и живите картини, които рисуваше авторката. Атмосферата беше по-магическа от най-магическата магия. Странно и хаотично написана на места (също като този текст), с особена представа за време и безпорядък в страниците, и все пак тази книга (с ужасно дълго име) е някак съвършена по неин си зловещ начин. Оплетено действие, но никога не беше скучно. Героите са доста като за 257 страници, затова и няма как да са много добре разивити, но това не пречи на четенето. А и присъствието на Смърт (в случая като малко момче) винаги е плюс.

Нещо като заключение: Пленително четиво за студените вечери.

P.S. Нормално е да не си разбрал за какво точно се разказва в книгата от горните редове – но пък усещането за нея си личи (надявам се).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *