post

Днес е рожденият ден на Луис Карол. Без него нямаше да има Алиса. Нямаше да има закъсняващи зайци и цветни (Бяла, Черна, Червена) кралици. Нямаше да има луди шапкари и чеширски котараци. Нямаше да има шах с неразбираеми правила и безброй важни (и още по-неразбираеми) правила за живеене („Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!“). А без чудния, объркан и безумен свят на Алиса, нямаше да ме има мен. Или по-точно аз нямаше да съм себе си (макар че и сега не съм същия човек, който съм била вчера).

Няма да пиша за и без това скандалния живот на Луис Карол. Много странни неща е имало в него, няма как да измислиш такива приключения и да си съвсем нормален. Ясно е, че той поне 3 пъти е падал в заешката дупка, а пътят наобратно винаги те променя.

Нямам намерение и да цитирам части от книгите, защото това значи да я препиша. Цялата. Аз вярвам в поне 6 невъзможни неща преди закуска, но не и в сладкото през ден – това би било недопустимо. Вярвам, че най-добрите хора са луди и че стига да вървиш достатъчно дълго, все ще стигнеш някъде. Но най-вече вярвам в смисъла на безсмислените неща.

Като бях малка, на 6 или 7 години, четох „Алиса в страната на чудесата“ за първи път. Тогава не бях особено впечатлена – доста неща не разбрах. Имах твърде много въпроси, на които не можех да си отговоря. Когато отново я прочетох, като доста по-голяма, бях безвъзвратно влюбена. Това е една от малкото книги, които чета отново и отново. Винаги намирам нещо различно. Защото светът на Алиса става по-сложен и по-шарен с всеки нов прочит. За мен тази книга завинаги ще остане най-вълнуващото вълнение.

И сега като казвам тази книга, всъщност имам предвид и двете книги, които често са отпечатани заедно. Време е за голямото ми разкритие – според мен „Алиса в огледалния свят“ е много по-хубава. Не знам дали заради присъствието на Черната кралица, но това е книгата, която има повече мъдрост и прекрасност от всяка друга на света.

Алиса ме научи, че е нормално да си странен (не знам дали това не е оксиморон, но както и да е). И това беше най-важният урок, който днес ми позволява да правя това, което искам. Без това знание, нямаше да имам смелост да пиша. Нямаше да съм толкова дръзка (да не кажа радикална) в идеите си. Нямаше да си вярвам. Нямаше да бъда аз.

Защото всеки от нас има нужда от сигурност. За мен Алиса се оказа протегнатият крак на фламинго (което ще рече нещо хубаво). Когато паднах в заешката дупка, всъщност се почувствах у дома. Там, където трябва да бъда. Нещата правеха смисъл (поне за мен). Фантазията е част от нас. Въображението ни дава онова, което реалността не може. Без него нямаше да има книги. Нямаше да има измислени светове, които да чувстваме толкова истински.

Това, с което искам да завърша е – остани странен! Ако това е част то теб, не се опитвай да го потиснеш. Прегърни идеята, че ти си ти и това може да е чудесно. Ти си твоето лично приключение, твоята заешка дупка. И дори да си ял странни храни и да си пушил с гъсеници, стига да искаш, ще намериш пътя обратно. Защото да се върнеш в реалността е част от пътуването. Иначе как ще можеш да отскочиш обратно до Страната на чудесата или до Огледалния свят?

P.S. Наскоро открих, че Alice in Zombieland не е книга нито за Алиса, нито за зомбита. Моля, някой да поправи тази несправедливост!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *