post

„Чорапче без братче
само в тъмното долапче
лежи и рими си реди.
Тъжни ниже ги, уви.
Защото е чорапче без братче.
Само във тъмното долапче.“

Горе-долу така започва памучната история на Сам – бялото чорапче, което е загубило своето другарче. Този шарен разказ грабна чорапеното ми сърце по редица причини. И за да стигнем до тях, трябва да започнем малко по-отдалеч.

Аз обожавам чорапи. Цветни, шарени, на точки или на сърца, от памук или от вълна – чорапите за мен си остават един от най-хубавите подаръци. Понякога си обувам еднакви (предимно по навик). Друг път са различни, защото не знам кой къде е (по пътя от пералнята до моята стая често има изгубили се чорапи).

Моята баба често ми купува всякакви чорапи (лирическо отклонение: последният път бяха лилави, на пеперуди. Това не беше странно. Странното беше, че бяха за крака 28-33 номер. Още по-странното – че дори не ми бяха малки…). Баба не ми вярва, че наистина ги харесвам, защото много хора смятат, че чорапите са скучни. Хора, които очевидно не осъзнават колко много правят те за тях. Аз, като човек с особено студени крака, не бих се отказала от чорапите си за нищо на света. В момента съм в леглото. С чорапи.

Да се върнем на историята. Когато видях книжката „Чорапът, който промени света“, на секундата знаех, че ще я купя. „Една история 48% памук, 32% приключение, 10% смях и още 100% сърдечност.“ – бройте ме! Историята на Сам (и неговата притежателка Вая) е история за търсене и намиране. История за приемане и разбиране. История за различност.

Всеки търси своя чифт. И той често не прилича на него. Защото всички сме „Различни, но не единични!“. Няма значение дали сме черни, бели или шарени. Дали сме от 100% памук, еластан или ликра. Дали сме къси или дълги. Всички ние сме преди всичко чорапи…или хора. Затова искам да завърша с призива на майката на Вая. Призив, в който вярвам от все пета..или сърце:

„Не разделяйте нещата в чекмеджета, не живейте в черно и бяло. Да сложим край на вечното търсене на еднакви чорапи. Всеки чорап има право да бъде чифт, с когото си поиска. Нека бъдем шарени от мислите си в главата до пръстите на краката!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *