post

„Това не е приказка за хора с нежна кожа и слаби нерви – тях веднага бих ги посъветвал да оставят книгата на рафта и да се насочат към отделението с детски книжки. Къш! Марш оттук веднага, ревльовци и любители на билков чай, палячовци и лигльовци! Тази книга разказва за място, където четенето продължава да е приключение. Според Замонския речник думата „приключение“ означава: „Безразсъдно смело начинание, подтикнато от изследователска страст или свръхсмелост, със застрашаващи живота аспекти, непредвидими опасности и понякога — летален изход.““

Ето нещо, което не ми се е случвало май никога – да пиша за книга 2 години след като съм я прочела. Но това не е коя да е книга, това е КНИГАТА. Има книги, които оставят следа. Такива, които завинаги ще бъдат любими. Литература с послевкус, който продължава да е с теб много дълго. Може би дори завинаги.

Най-лошото е, че в момента ще споделям за тази книга по памет, защото я заех на някого и той още не ми я е върнал. КНИГАТА е „Градът на сънуващите книги“  и сега ще ти разкажа как се срещнах с нея и защо пиша за историята точно сега.

В неделя ще участваме в Благотворителния книжен базар, който организира „Аз чета“ (сайтът, в който сме влюбени от дълги години) с подкрепата на Читалище.то – едно от любимите ни книжни места в София. Събраните средства от базара ще бъдат дарени в полза на „Пътуващите сандъчета“ – инициатива на фондация „Детски книги“ и Българска библиотечно-информационна асоциация, която насърчава четенето сред малчуганите чрез предоставяне на съвременна литература на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

Една от книгите, които ще могат да се закупят в неделя е точно „Градът на сънуващите книги“. Книга, в която бях влюбена от първата страница и която ще препоръчвам отново и отново на всеки, който срещна най-вероятно до края на живота си. Това, че случайно забелязах книгата ни подсети за медения сладкиш (макар че дали не беше сандвич?), който правихме на първото си представяне миналата година в CoKitchen.

13441871_10208097457748532_304742783_o

Тогава нещата покрай него се объркаха (забравихме маслото), но вкусът незнайно как беше повече от сполучлив. За базара в неделя ще направим вариант на същия десерт (вариант, защото не помним рецептата) и точно както преди, ще се оставим резултатът да ни изненада. Но ти бъди спокоен – ние вече сме почти вещи в занаята и заклинанията ни за извикване на книжни сладкиши работят (средно в 93% от случаите).

Във тъмни, хладни, празни стаи,
където се кръстосват сенки бледи,
където древни книги сън сънуват
за отминалите времена, когато са били дървета,
и въглищата раждали са диаманти,
и никой не познавал светлина и милост –
е мястото, където онзи дух царува,
наречен Сенчестия крал.

А сега да се върна към КНИГАТА. Мисля, че ако се поровиш в интернет ще намериш поне 374 мнения за нея. Не съм ги броила, но знам, че са доста. Всеки, който е обсебен от четенето знае за КНИГАТА. Тя е обяснение в любов към литературата и приключение без аналог (поне за мен).

Трябва много, ама наистина много да обичаш книгите, за да измислиш Книговището – литературното средище на Замония. Град, посветен изцяло на книгите. Книжарници, кафенета, катакомби, литературни представяния, книжни сладкиши (или нещо подобно) на всяка крачка – мястото, което всеки (по)читател иска да посети. За което е мечтал и сънувал.

Zamonien

Трябва много, ама наистина много да обичаш дракони, за да измислиш Драконовите крепости – родното място на главния герой (който също така е и автор на книгата, а Валтер Мьорс е преводач и в такъв случай на български език  Светослав К. Коев е преводач на превода), поетът Змей Митоблудни. Млад и зелен (на 100 и няколко години примерно), след смъртта на наставника си, той тръгва по следите на най-великото произведение на всички времена, за да намери неговия автор.

Къде обаче ще го отведе пътят му, колко сандвича с пчели ще изяде, ще се срещне ли с ловците на книги или с Краля на сенките, който (може би) живее в катакомбите на Книговището, ще се запознае ли с чудовищните книгосъздания…отговорите на всички тези въпроси трябва да разбереш сам. Защото иначе няма да е интересно. И защото и аз (като добра книга) никога не издавам тайните си наведнъж.

И преди съм го казвала (и се надявам да не откраднеш идеята ми), но ако някой ден имаме trouble bar, той със сигурност ще се казва Книговището. Ще сервираме литературни напитки, коктейли и питиета, вдъхновени от любимите ни поети и писатели. Въобще ще е вълшебно място с магическа атмосфера и вече нямам търпение да станем несметно богати (не е ясно как) и да се гмурнем в това дръзко начинание.

d2fdc2b0b9156c23

И за пети (и може би последен) път ще се опитам да се върна на КНИГАТА. 2 години по-късно ясно си спомням вихрушката от емоции, които ме обземаха докато я четях. Исках да летя и да пея, бях изненадана и стоях по 1 минута с отворена уста. Изпитвах такава радост, че можех да скачам на един крак…бях очарована от магията на Замония и във вените ми течеше мастило и букви. Илюстрациите също помогнаха за преживяването.

И преди този текст да е станал безкрайно дълъг, ще се опитам някак да се спра. И вместо да продължавам с ентусиазма, намерих откъс от книгата, който можеш да прочетеш тук. След него или няма да ти е харесала или ще си я купиш веднага.

P.S. Когато „осинових“ книгата от един Панаир в НДК, говорих с жената на щанда и тя спомена, че мога да я поръчам и онлайн. Аз ѝ казах, че не искам, защото предпочитам да я пипна и помириша. Тя не само, че не ми се изсмя, но и каза, че напълно ме разбира. Това сигурно са най-добре похарчените 18 лв в живота ми!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *