post

Днес няма да цитирам Тери Пратчет. Няма да пиша колко много значи за мен и как се почувствах в деня, в който разбрах, че вече го няма. Няма да се прехласвам по книгите му, които са чиста проба магия. Няма да ти говоря за живота му. Няма да ти разказвам за първата негова книга, която прочетох (и за която не бях готова) или за първата, в която се влюбих.

Сигурна съм, че ако си чел Тери Пратчет, винаги ще го четеш и препрочиташ. Сигурна съм, че и на теб той е дал поне толкова, колкото на мен и на целия свят. Тери Пратчет живееше по свои правила и затова днес няма да се обръщам с носталгия към миналото (колкото и да ми се иска). Днес Тери Пратчет щеше да навърши 69 години. Вярвам, че някъде другаде ги навършва и ще отпразнува и 669. Защото Тери Пратчет е вечен и ще живее в мен и в теб завинаги. Банално, но вярно.

Затова днес няма да говоря още дълго за Тери Пратчет. Ще отворя книга и ще отпразнувам рождения му ден, както го правя всяка година – с четене. Защото думите му живеят в страниците. Защото Тери Пратчет е жив във всеки написан от него ред, във всяко изречение, във всеки герой. Защото той отдавна надхитри Смърт.

Затова честит рожден ден, сър Тери Пратчет! Благодаря, че ме научи на първозрение и второмислие. Винаги и завинаги.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *