post
  1. Признавам си, че заглавието не отговаря на текстa, който наброява 488 думи (но го обобщава);
  2. Имах огромното желание да binge read-на „Софийски магьосници“…;
  3. …но „животът ми отне четенето“.

Четох книгата между София и Неапол, в самолет и метро, в две различни легла, като през цялото време ползвах за книгоразделител едно билетче (не беше умишлено, така се случи). Отворих я с огромен ентусиазъм веднага след като си тръгнахме от представянето и Мартин ни я подписа (чудесно послание, което решихме на този етап да не издаваме) и я затворих с усмивка.

И сега е време да ти кажа какво мисля. Хареса ли ми, не ми ли хареса? В момента нарочно те държа в напрежение и сигурно се чудиш защо. Защото така искам, но най-вече защото никога не знам накъде точно ме водят думите (те си имат собствен живот и аз не обичам да им се меся).

„Най-реалистичният роман на годината!“
в. Магьосническо дело

Няма как – ще трябва да се съглася с колегите (ако ме четете, магове и вълшебници, винаги съм насреща като напълно доброволен редактор за вас или да пробваме със сателитен сайт на Успелите – Младите успели (софийски) магьосници?). Магията струи от всяка дума, препинателен знак и параграф на тази книга.

Истинско удоволствие за (по)читателя е да се запознае с героите (голямо браво за въвеждането на третата (средна?) категория магове!), да се разходи по немите преки на София, да пробва пилешката супа на Буря (а скоро обещаваме да дадем рецепта и за нашия вариант, защото освен книжни сладкарки сме и книжни готвачки!), да се огледа в медальона на Жива, да научи (или измисли) някое заклинание (много се радвам за гласуваното доверие на добрата стара рима, а камъните в градината на contemporary поезията с белите стихове на Деса искрено ме разсмяха (даже пратих цитат на един модерен поет и той се съгласи…май)).

dav

Едно от нещата, които обожавам, когато чета е да си личи уважението на писателя към читателите. Във всяко изречение да прозира любовта към думите, към писаното слово. Тази книга е написана по всички правила на жанра urban fantasy (който обожавам, защото какво по-добро от магьосници в градски условия?), което е най-голямото ѝ предимство (и на места най-големият ѝ недостатък, но това в крайна сметка не се оказва особено фатално, чети смело!).

Местеща се библиотека, тъмни и светли магьосници (здрачници и зорници), симпатичен библиотекар, нахакана баба, мистериозна котка, невидим трамвай, любовна история, млад чирак, магически амулети, битки между доброто и злото, дъжд и…джаз. Всичко това (но и много повече!) те очакват между страниците на „Софийски магьосници“. Искрено се надявам да си купиш книгата и да се изгубиш на улица „Дъждовна“, да пийнеш 1-2 (или 5) бири в „Г(л)адната сврака“ и..не, няма да издавам повече. Твой ред е да провериш дали заклинанието за зарастване на перфорирано билетче работи.

P.S. Не знам какво говори за мен фактът, че след като си направих теста ми се падна амулетът на Игнат, но да манипулирам времето винаги ми се е струвало като добра школа за светла вълшебница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *