post

Лято е и сигурно си забелязал, че публикациите в сайта ни не изобилстват. Това е така, защото сме се отдали на (заслужена) почивка, пътуваме във всеки свободен момент, прекарваме по-малко време в писане, но пък за сметка на това четем по пътя.

Първият уикенд на август беше време за планина и посетих едно място, за което мечтая от дълго време – (библиотеката на) хижа Козя стена, която се намира на 1600м надморска височина!

Повече за самото пътешествие можеш да прочетеш ТУК, а сега ще ти разкажа за книгите и чистата радост, която изпитах, когато влязох в стаята за четене на хижата.

Обикновено като някой каже библиотека в хижа и хората си представят мрачно място с десетина прашасали книги от време оно. Книги, които никой не иска да чете. Книги, които някой е изоставил, защото не са му се носели. Библиотеката на Козя стена няма нищо общо с това. Разнообразието от книги, жанрове и автори е огромно и има за всеки по нещо. От фентъзи и научна фантастика, през съвременна българска проза и поезия до детски книжки и романи за тийнейджъри. Има дори книги на английски, които съм убедена, че са радост за окото на чуждестранните туристи (които не са никак малко).

dav

Хижарите са се погрижили да има всичко необходимо за благоприятния престой на читателите – от удобни диванчета до книгоразделители. Независимо от метеорологичните условия, човек може да прекара часове в тази стая без да иска да си покаже носа навън (особено ако е твърде горещо, както беше в нашия случай, или твърде студено).

dav

Особено много се задавах, когато открих книгата „Планетата на маймуните“ – не съм я чела, но и двете с Пролет сме леко (или не чак толкова леко) обсебени от филмите (които може и да нямат нищо общо с книгата, ще ти кажа като разбера) и нямах търпение да ѝ пратя тази снимка:

dav

Книгите наистина бяха ужасно много и още на пръв поглед харесах поне 37 от тях, но си носех Kindle-а, защото си бях наумила, че искам да свърша The Magic Cottage точно там. Историята на тази книга се причислява към моята (въображаема) рубрика „Смахнатата причина, поради която реших да прочета тази книга“. Преди доста време един приятел ми изпрати снимка на страница от книга. Тя започваше с въпроса Do you believe in magic? Всеизвестен факт е, че аз вярвам в магията във всичките ѝ форми и измерения, следователно веднага издирих от коя книга е страницата. Оказа The Magic Cottage на James Herbert. Но книгата не беше преведена на български и чак наскоро се сдобих с нея в електронен вариант.

12108198_10208049974474306_2969235807442993204_n

Истината е, че никога не бях чувала за този автор. Това може да ти се стори шокиращо, защото той е един от най-известните британски писатели, книгите му са превеждани на десетки езици и имат милиони продадени копия. Джеймс Хърбърт е абсолютен властелин на жанра chiller fiction – не знам как точно се превежда това на български, но стилът му на писане наистина е завладяващ.

Все пак искам да кажа, че първата глава на книгата е доста подвеждаща. Поне аз очаквах повече фентъзи и магия още от самото начало. Книгата се развива доста бавно и магия във вида на заклинания почти няма. Това обаче не я прави по-малко вълшебна, защото има изобилие от необясними събития и неща, които излизат извън рамките на това, което наричаме „нормално“. Харесах историята повече отколкото харесах главните герои – млада двойка (той е музикант, а тя – илюстратор на детски книжки), но най-хубавото беше, че авторът успя да ме държи в напрежение дълго време.

Майсторството в този жанр (поне за мен) се изразява точно в това – писателят да си играе с въображението ти и да развива историята на ръба на непознатото и неочакваното. Това безспорно е най-голямото предимство на книгата. Въпреки, че тя не беше, каквото очаквах (никак дори) успя да грабне вниманието ми и да ме накара да я прочета до последната страница. А тъй като историята се развива в къща в гората, сред прекрасна природа, хижата беше мястото, където успях докрай да се потопя в действието. В крайна сметка решението ми да я довърша там, в прохладата на Балкана, се оказа правилно.

Ще се радвам, ако решиш да прочетеш книгата и/или да посетиш хижа Козя стена – последното по мое (скромно) мнение трябва да направиш при първа възможност! Ако не заради книгите, то заради чистия въздух, невероятната природа, вкусните боб, леща и мекици и сладкото дете на хижарите – Дани.

Книжни поздрави!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *