post

Какво са празниците (а и делниците) без баница? Може и да не знаеш, но в Северозападна България има село, което се казва Баница. Днес минах оттам и това вдъхнови печенето на този любим на всички солениш.

Няма да пишем рецепта, защото има поне толкова вида баница, колкото са българите по света и у нас. Със сирене, спанак, тиква, ябълка, вита, редена, с късмети…ако продължаваме да изброяваме, този текст ще стане доста дълъг. Това, което искаме да ти споделим е с какво четиво да комбинираш баницата (ако искаш…макар, че не виждаме защо да не искаш).

За първи път правим книжна рецепта по стихотворение. И то не по 1, а по цели 3! 3 прекрасни, забавни и стоплящти стихотворения на български автори. Те са писани за деца и баницата в тях е много закачлива, което според нас е страхотно!

Може би днес ще ги прочетеш за първи път. Или ще си ги припомниш. Обещаваме, че ще ти отнеме не повече от 5 минути да се запознаеш с тях. И ти гарантираме, че след това ще искаш баница, затова по-добре я приготви предварително – знаем, че можеш (и използвай голямата тава).

banica-font

Баница за внучката
Хубен Хубенов

Прибра в долапа костенурката
бохчата с вълната и хурката,
препаса радостна престилката,
тесто замеси, взе точилката,
пещта запали край поточето
и вита баница заточи тя —
че от Родопите с каручката
на гости днес пристига внучката.

IMG_2961

Новогодишни късмети (тези за миналогодишните, които не бяхме използвали): Studio Dada

Новогодишна баница
Асен Босев

Направи стрина Аница
новогодишна баница.
И вместо пъпки дрянови
за сбъдване на блянове
наслага тя билетчета —
билетчета с късметчета.
Наслага ги и рече:
— Деца, хапнете вече!

Извади най-напред
из своя дял билет
Василчо лакомията,
но клюмна завалията,
Че пишеше: — Момче,
преди това парче
да лапнеш,
донеси
дървата,
що не си
от снощи още внесъл —
в игри се бе унесъл!

Какво получи Лало?
В билетчето му бяло
бе… дневният режим.
И сякаш той му рече:
— Ще трябва с тебе вече,
другарю, да дружим!

Към баницата вкусна
и Марчето се впусна.
Намери тя късмет,
по-вкусен и от мед:
тук песен да изпее.
И Мара взе да зее,
започна: хъка-мъка,
но бързо се забърка,
че знае песни Марето
като на баба ярето.

На тяхна братовчедка
се падна нова четка,
че бе дошла на гости
изкаляна до кости!

На Станкини момчето
извади от парчето
късмет новогодишен —
без грешка да напише
едничка дума: баница.

Той пълни цяла страница
с бабаница,
бараница,
и с ваница,
и с ганица,
та чак накрай улучи —
отлично той се учи!

От тази сладка баница
и вие си вземете.
Раздават се късмети!

IMG_3193

Да ядеш баница е най-забавното нещо на света…очевидно!

Бабината баница
Елин Пелин

Ето вече неделя,
захвърлила къделя,
не ще баба да преде,
нито пие, ни яде!
Дядо пуши лулата
и си блъска главата,
па си баба попита:
— Що си, бабо, сърдита?
Рипна баба, подскочи
и юмруци посочи:
— Да ти кажа, де пък, де —
баница ми се яде!
Разбираш ли, дъртако,
омръзна ми, глупако,
заран, вечер попара
и солена извара!…

Сви се дядо ужилен,
каза гузно ухилен:
— Не ме хокай и съди,
какво искаш — ще бъде!…
И той грабна торбата,
па отиде в махлата
и поиска от сърце
бяла бучка масълце,
чисто брашно пшенично —
каквото е прилично, —
па го дома занесе.
Баба видя, засме се,
кат торбата разгърна,
тя си дядо прегърна;
за бучката масълце
целуна го от сърце;
па ръкави възпрета
и весело зашета —
меси баба и пее,
та се къща люлее.
Като млада подскочи,
петурите разточи,
бяло масло подмазва,
сладко, сладко приказва.
Стара снага прекърши,
баницата привърши,
сладка, мазна, извита.
Ех ти, бабо честита!…
Да разправям аз не ща
как я тури във пещта,
с какво сърце дотрая,
да я пече до края…

Както да е, тъй стана —
баницата желана
опече се, свърши се,
на софрата сложи се,
тъй целичка в тавата.

Ех ти, бабо благата!…
Седна баба засмена
до дядови колена,
сладко да се нагостят,
стига вече да постят.
Хапна баба — гореща,
хапна дядо — вонеща.
Двамата се сгледаха
и се люто скараха,
за коси се хванаха…

Разсърди се, вдигна се
и навънка втурна се
баницата с тавата,
остави им софрата.
Баба грабна ръжена,
дядо грабна остена
и навънка хукнаха,
баницата погнаха.
Тука, тамо, през двора,
зад хамбара, в обора…
Баницата извита,
уплашена, сърдита,
търкаля се и търчи,
на комина се качи —
гаргите я хванаха,
до трошица хапнаха…

После ни кажи според теб колко баница „ядат“ тези стихотворения :)

Всеки (истински българин) може да приготвя баница. Ако все пак не ти се занимава, можеш да я поръчаш от нас чрез съобщение на страницата ни във фейсбук – така ще подпомогнеш каузата ни. Защото ние вярваме, че четенето е за всички!

Снимки: Петър Хаджиколев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *