post

„Една сутрин Кико се събуди на облак в небето…“

Така започва историята на Кико – главния герой в най-новата (картинна!) книга на Радостина Николова. Обожаваме мотовете, обичаме Ву (макар и на моменти да е леко досаден:), затова една ли някой ще се изненада, че се влюбихме в Кико от първия ред.

Но преди да започнем да сипем възхвали за книгата (което неизбежно ще се случи!), ще ти разкажем нещо друго. Всеки от нас е имал домашен любимец. Със сигурност дори повече от един. За мен най-тежката загуба беше заекът ми Кашу. Пухкав, черен и гигантски – Кашу беше домашен заек (а не декоративен) и беше част от семейството ми 8 години, което за заек не е никак малко време. Беше доста ленив, скубеше се постоянно и определено беше надраснал клетката си, затова често седеше в коридора, но това не го правеше по-малко разкошен и завинаги ще си остане в сърцата ни.

13427835_10209940681620803_747471146900468300_nПървата голяма загуба, която си спомням обаче беше кучето ни Елза. Тя пребиваваше на двора, в къщата, в която живеехме с родителите ми като бях малка. Елза беше дребничка, но лаеше много и беше добро куче. За съжаление един наш съсед я отрови… Тогава много плаках и помолих баща ми да я погребем. Той се съгласи (добре, че не я погребахме в двора, защото впоследствие той се превърна в гробище за домашни любимци…или поне за няколко хамстера и рибките на брат ми…или те заминаха в канализацията?).

Отидохме на една поляна или нещо подобно, май не беше съвсем поляна, баща ми изкопа дупка и я положихме там. Мама предвидливо я беше увила в плик, тъй че реално не виждах тялото ѝ. След това не си спомням какво точно ми обясни за смъртта, сигурна съм, че за всеки родител това е труден момент, но все пак разбрах, че е отишла на по-добро място и не се тревожех толкова много вече.

И тук идва време за книгата. Една от причините да ми хареса толкова (четох я на Иги, но той е бебе и ще му я прочета отново като порасне достатъчно) е, че разглежда темата за смъртта на домашните любимци – нещо, през което всяко дете преминава. Другата важна част са илюстрациите – аз винаги много бързам да разбера какво се случва и на пръв прочит рядко им отделям много време. Затова пък после разглеждам книгата отново, за да им отдам нужното внимание. Заради начина, по който е изписан текстът на места, книгата те кара да разгледаш и картинките, което е страхотно, защото те са страхотни!

Не искам да правя резюме на самата история – вярвам, че всеки трябва да ѝ се наслади, а и е твърде кратка за преразказ. Ще кажа само, че има едно куче (Кико), един много готин слон, една заядлива гъска и…останалото те очаква на страниците на „Кико без крила“.

P.S. Заедно с книгата получихме и „комплект“ крила. Идеята на Радост е прекрасна – да се изрежат (има си шаблон), украсят и сложат на плюшена играчка! Така и направихме, но понеже не успях да намеря флумастерите (каквито имаме!) крилата са украсени със сладкарски бои, ядлив брокат и изрязани фигурки от кошнички за кексчета. Мисля, че проявихме креативност и резултатът е един разкошен и вече летящ еднорог на име Лолипоп!

А ще полети ли Кико? Остава да разбереш сам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *