post

Направо ме е срам колко време ми отне да прочета тази книга. Причината не е каквато си мислиш, но хайде да започна от по-далеч.

Всеизвестен факт е, че обожавам да чета, но всякакви книги, които ти казват какво да правиш и как да го правиш (how to books) ме натоварват и ми се струват напълно излишни. Вярвам, че книга, която се казва Как да бъдем успешни или Как да проявяваме емпатия няма да ме научи на нито едно от двете, но определени книги (художествена литература) имат много какво да кажат по тези и още стотици други въпроси. Дали ти ще си направиш изводите е друга тема.

Казвайки всичко това, сигурно ще решиш, че някой ми е подарил Умно бебе покрай бременността и раждането, но не – купих си я сам сама! Когато разбрах, че очаквам дете исках да прочета нещо по въпроса, защото не знаех абсолютно нищо за бременността. Спрях се на една книжка с интересни факти (издателство Рибка), която всъщност беше много забавна. След това пробвах още 2-3 книги, но нито една не прочетох до края. И така, дори бременна и в очакване на раждането, аз си четях, каквото ми се чете, съвсем извън темата за майчинството.

После родих и малко след това попаднах на Умно бебе на стената на Иво Илиев. Заглавието ми се стори смешно, после разбрах, че е иронично! Направих и връзката, че Ива Александрова е същата онази Ива, която слушах на TEDxStaraZagora. Бях гледала и няколко видеа с нейни лекции от разни родителски форуми – все забавни и полезни. Тъй че взех книгата и има-няма 4 месеца по-късно даже я прочетох! За последното, отново казвам, няма вина самата книга или Ива – просто разни (фентъзи) истории се намесваха в живота ми и тази биваше избутвана за по-натам. Но сега е по-натам – ура!

За Игнат и майчинството

Може би първо трябва да кажа няколко думи за моята философия като родител, което пък ще е малко нелепо, защото съм майка от онзи ден (добре де, от 4 месеца и половина, но все пак). Аз вярвам, че най-простите решения и методи обикновено са най-верните. Имам пуФкаво и много активно бебе, което раздава беззъби усмивки от момента, в който се роди. Иги много ме изненада още от самото начало, защото се завиваше (вместо да се отвива), мърдаше се (а ми бяха казали, че новородените не са много шаващи) и си държеше врата още на втората седмица.

Вече на 4 месеца общува много активно с всичко и всички около себе си (като цяло е социално бебе, което ходи на планина, по ресторанти, паркове, градинки, пикници, барове, рождени дни…), държи различни играчки, обожава да яде текстил и каквото му попадне (замалко да се захрани сам с трева, на това му викам ЗВБ), може да си маха и слага биберона сам (понякога наопаки, но пак е по-координиран от майка си), обръща се без проблем от гръб по корем и седи така доста време (постоянно „литка“, не се спира нито за секунда), но това, което истински ме удивлява е, че се буди винаги с усмивка и готов за игри (да, дори в 4ч през нощта).

Най-хубавото е, че въпреки всичката си активност (или заради нея) обича да спи, да яде, да слуша как му пея измислени песнички и да се забавлява с ръцете и краката си (или с тези на околните). „Говори“ много, но колкото гука толкова и пищи като велосираптор. Всичко му е интересно, а навън гледа природата и действително ѝ се възхищава с „оооо“.

За всичко, което изброих, аз нямам кой знае каква заслуга – той се роди такъв, аз просто го обичам, гушкам, цункам (по муцунка) и насърчавам да е все така най-шушестото и любопитно дете на света. Всеки ден той все повече се превръща в истински Игинатор, а аз се чудя как може да поумняват толкова бързо. Децата са като покемони – слагаш Пикачу да си легне, а до сутринта той е еволюирал в Райчу.

dav

А сега за книгата. Какво ми хареса?

Това, което най-много харесах в книгата е либералният подход, който Ива предлага. Свободната игра, по-малко правила и гъвкави методи. Не всичко е обучение и не е нужно на 1г да говори свободно мандарин. Най-най полезното са практичните съвети – повечето подобни пътеводители се провалят точно там. Теорията може да е нещо прекрасно, но когато имаш готов съвет или цяла игра, която директно може да приложиш или да обогатиш и надградиш, бързо сам ще разбереш дали нещо работи за теб и детето ти или не. Разбира се, много е възможно нещата да не се случат с вълшебна пръчка от първия път и това е нормално – няма напълно еднакви родители, нито напълно еднакви деца, затова и връзката родител-дете си остава нещо специално, магическо и индивидуално.

Книгата е много полезна и добре подредена – започва с бременността и завършва с периода на третата година от растежа. Трудно е да събереш толкова интензивно развитие в по-малко от 200 страници, но Ива наистина е свела всичко до есенцията. Споделила е и личен опит, което приветствам – как тя като родител и терапевт се е справила с различни ситуации и какво можем да очакваме от поведението на децата в различните етапи на ранното детство. Бонус към всичко това е, че тя цитира различни изследвания и експерименти, които обаче не са скучни и не „задръстват“ книгата с излишна информация.

Какво не ми хареса?

Това, което не ми хареса е много по-малко от това, което ми беше истински полезно. Фактът, че приятелят ми също ще чете пътеводителя показва, че го смятам за важен и имам намерение да приложа част от нещата, които научих от него в живия живот. Ива е различна от мен главно в едно отношение – прекаленото планиране.

За мен е много странно как може с години да четеш и да се подготвяш за нещо, каквото и да е то. И дори да си изчел всички книги на света и да си изучил как да реагираш в 3678 ситуации, още в първите дни на родителството ще се сблъскаш с 3679-тата. На места възгледите ѝ се разминават с моите (като този да не пускаш детето на ясла или градина поне до 3-4 годишна възраст, защото не е готово), но, отново казвам, че книгата е супер – все пак я завърших, а предвид опита ми с подобни четива, това никак не беше сигурно.

В заключение: Ако си млада мама, препоръчвам Умно бебе с всичките си крайници. Ще разбереш интересни неща и съм сигурна, че ще пробваш поне няколко от тях. Ще видиш етапите, през които почти сигурно ще премине детето ти в близко бъдеще и ще си по-добре подготвена за това, което предстои. Но най-вече и аз и Ива сме съгласни за едно – забавлявай се и ИГРАЙ! Аз с тази част нямам проблеми, защото обожавам игрите (не съм подминавала нарисувана Дама в парка – факт, с който се гордея!) и вярвам, че никога не си прекалено голям, сериозен или възрастен, за да научиш нещо ново от децата. А това става с ИГРА.

dav

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *