Мартин знаеше, че отново е настъпила есен — Песът дотича в къщата, носеше със себе си вятър, скреж и миризмата на загниващи под дървото ябълки. В рунтавата му тъмна козина се бяха заплели златник, прахоляк от отиващото си лято, калпаче от жълъд, косъмчета от катерица, перо от отлетяла на юг червеношийка и листа като въглени, Прочетете още…

„Дуня вадеше сладки питки от пепелта. Цялата къща миришеше на мед. – Готови ли са питките, Дуняшка? – попита тя и мушна глава във фурната. – Почти – отвърна Дуня. Като продължаваше да мисли за питките, Вася покорно се отправи към стола. Вече имаше една камара питки, които изстиваха върху масата – кафяви от външната Прочетете още…

„Дървоядът Ъби имал остри зъби, здрави като камък. Можел малък замък Ъби да изхруска на една закуска. Ама снощи спрял. – Всичко съм изял: шкафове, легла, дървена кола, чисто нов сандък, даже дървен лък, масата от хола, двата стари стола. С този апетит звяр съм бележит! Стига съм скрибуцал! Натежа ми, куцам. Утре определям рано Прочетете още…