post

Мартин знаеше, че отново е настъпила есен — Песът дотича в къщата, носеше със себе си вятър, скреж и миризмата на загниващи под дървото ябълки. В рунтавата му тъмна козина се бяха заплели златник, прахоляк от отиващото си лято, калпаче от жълъд, косъмчета от катерица, перо от отлетяла на юг червеношийка и листа като въглени, изпопадали от огненочервените кленове. Песът подскочи. Дъжд от чуплива папрат, клонче от къпина и блатна тревичка се изсипаха на леглото на Мартин. Не, нямаше абсолютно никакво съмнение — този невероятен звяр беше октомври!

Някъде далеч се чуваше как Пес тича в тихия есенен дъжд. Чуваше се как лаят му затихва, усилва се и отново затихва, докато пресичаше алеята и ливадата, за да срещне господин Холоуей и металната миризма на смазка от деликатните вътрешности на часовниците, които поправяше в домашното си ателие. Или пък щеше да доведе господин Джейкъбс, бакалина, чиито дрехи са пропити с миризма на маруля, целина, домати и с онзи загадъчен аромат на червени демони върху кутиите пикантна шунка. Или пък господин Джексън, госпожа Гилеспи, господин Смит, госпожа Холмс, или който и да е приятел или познат — срещнат, притиснат в ъгъла, умоляван, разтревожен и в крайна сметка подкаран към къщи за обяд или чай с бисквити.

Е, за нас пък няма абсолютно никакво съмнение, че тези бисквити са тиквени. Но да започнем отначало.

Миналата година организирахме събитие за Хелоуин в TRAP. Партньори ни бяха издателство Бард (за което им благодарим от дъното на мастилените ни сърца!) и една от книгите, които бяха подарък за участниците в игрите (не бяха на глада) беше „100 разказа“ на Рей Бредбъри. Въобще не ни се даваше тази книга, но макар  и трудно, все пак се разделихме с нея. Един от разказите вътре е „Пратеникът“ – историята на малко момче и неговото куче. Подвеждащо звучи така, защото е възможно да си представяш някаква мила картинка, но повече или по-малко ще сгрешиш. За да разбереш точно за какво говорим, слагаме линк към разказа в Читанка. Той е особено подходящ за All Hallow’s Read и стига да не си с прекалено слаби нерви, очакваме да ти допадне.

На нас разказът (както и много други на Бредбъри) ни хареса и решихме да го „почетем“ с едни тиквени бисквити. Рей Бредбъри е толкова добър в описанията, че докато четем винаги си представяме всичко толкова живо. Чрез думите му можем да помиришем пръстта, да усетим полъха на вятъра, аромата на бисквити, листата под краката си. Затова и вярваме в четенето според сезона – една от причините да съм препрочитала „Една нощ през самотния октомври“ на Роджър Зелазни толкова много пъти.

бисквити5

Есента е един от любимите ни сезони. Всъщност те всички са ни любими, но есента е специална (да, защото тогава Пролет има рожден ден!). Времето захладнява, но слънчевите лъчи още се прокрадват между клоните на дърветата. Всичко е шарено! Природата разкрива цялата си палитра, настъпва времето на тиквите, канелата, ароматите в кухнята и експериментите във фурната. Нещо такова са и тиквените ни бисквити – опитахме се да предадем духа на разказа, да разкрием вкуса на октомври. Когато ги опитахме бяха още топли и все пак усетихме експлозията от вкусове и аромати, каквато беше и целта ни. Това е рецепта, която носи на експерименти, но ето как я приготвихме ние.

бисквити6

Продукти:
1 п. масло (125г)
1/4 ч.ч. кокосова захар
1 ч.ч. бяла захар
1-2 с.л. кленов сироп
1 ч.ч. пюре от сварена тиква
2 и 1/2 ч.ч. брашно
щипка сол
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. бакпулвер
2-3 ч.л. канела
ванилия

половин бял шоколад (50г) на парчета
орехи

Приготвяне:
1. В купа смеси разтопеното масло, двата вида захар, кленовия сироп и тиквата. Разбъркай добре.
2. В друга купа смеси сухите съставки (без шоколада и орехите).
3. Прибави сухата към течната смес и разбъркай добре. Ако е твърде течна добави още брашно, но тестото трябва да остане много меко иначе бисквитите ще станат твърди. В нашия случай те са по-скоро като меки курабии.
4. Остави тестото в хладилника за 1/2 час.
5. Оформи малки топчета – част от тях можеш да оваляш в смес от захар, канела и смлени орехи,а към останалите да прибавиш парченца шоколад.
6. Нареди топчетата върху хартия за печене и ги натисни с ръка или с вилица, така че да станат по-големи и плоски.
7. По желание може да сложиш парчета орехи върху някои от бисквитите.
8. Печи в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато леко се зачервят. Много е важно да не ги печеш прекалено дълго, за да не станат твърди.
9. Изяж 1-2-3, а останалите задължително съхранявай в метална кутия с капак, за да не изсъхнат.

бисквити4

Бисквитите много добре се комбинират с прясно мляко за закуска. Аз го обичам студено, но може да го стоплиш леко и да ги потопиш в него. Същото важи и за чаша ароматен чай.

Пожелаваме ти СТРАШНО вкусен октомври!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *