post

„В средата на кухнята имаше голяма висока маса от светло дърво без петна по него със сервиран комплект за чай от китайски порцелан. Подуших кифлички с портокал и кардамон и стомахът ми се присви от глад. Беше минал цял ден след овесената каша край пътя. Използвах всичката си воля, за да се възпра да не се нахвърля върху храната.“

Печейки кифлички допреди малко, напълно разбирам точно колко воля се изисква да не ги ядеш (нашия случай преди да ги снимаме). Но всичко по реда си.

Добре дошли в „Къщата на фуриите“! Злокобно място, което за съжаление на гостите (и за огромна радост на читателите!) не мирише само на кифлички. Смъртта дебне зад всеки прашен ъгъл на Ветровала (което също така е местност във Витоша, на 3 км от Златните мостове), миловидните дечица не са такива, каквито изглеждат, Обитателите понякога даже не чакат да се стъмни, а къщата е собственост на Дявола, който е красив (разбира се!) и обсебен от птици. В книгата също така има разни митологични елементи, а чаят се лее из ведро (никой не кара колело обаче, само карети). Благодаря на девойките от Orange books – Деси и Сав, за книгата – потопих се изцяло в атмосферата на готическа Англия и интересът ми не утихна до самия край.

Това е поредната поредица, която започнах тази година и която не знам дали ще продължа не защото не ми харесва, а защото си е голямо обвързване. Исках да прочета книгата много преди да знам за какво се разказва – всъщност чак като се прибрах вкъщи прочетох задната корица. След като я свърших, разгледах разни ревюта в GoodReads и те бяха доста противоречиви. За разлика от „Мечокът и славеят“, която е предимно високо оценена, тук нещата варираха доста сериозно. Разбирам защо, но моят читателски опит в случая беше прекрасен.


Както знаеш, четенето на всяка книга зависи от много неща – настроението, сезона, какво се случва в момента в живота ти, възрастта и т.н. Тази книга още от първата страница ме пренесе в детството ми. За мен тя спада към детско-юношеската литература, с ударение на детска. Затова и през цялото време я четох през очите на Деси отпреди 10-12 години. Не го направих умишлено – просто се чувствах толкова развълнувана от неща, които нормален читател на 29 години би намерил за смешни или повърхностни, все едно съм на 15. Дотолкова се вживях в ролята си на Деси от миналото, че бях въоражена с фенерче, завита с одеяло с Мечо Пух. И беше магическо.

Цялата атмосфера на къщата беше зловеща – понякога имах чувстото, че книгата ще изскърца като я отварям. Тя е страшна по онзи детски начин, който те гъделичка в корема и точно като при Луиза, любопитството ти надделява. От гледната точка на Деси отпреди 10-12 години сигурно е пълна с ужасии, но сегашната Деси е прочела доста повече и представите ѝ са се променили. Което е хубаво – не съм сънувала кошмари, нито съм страдала от мрачни мисли, докато я четях. Бях толкова заинтригувана от сюжета, че постоянно си повтарях „само още една глава“.

viber image

Имам голяма слабост към готическите книги (затова и с тази се снимах доста пъти на Хелоуин) и автори, които пишат за тъмни сили и проклятия (няма как да не си забелязал Ишбел Бий и нейните странни готически истории). „Къщата на фуриите“ е увлекателна, чете се на един дъх – разбира се, ако си правилният читател. Точно заради това не намирам за нужно да я анализирам твърде много или да ѝ търся недостатъците. Такива несъмнено има, но за мен те не развалиха историята.

кифли2 И сега за кифличките. Те всъщност не са единствената храна в книгата – има доста пайове с месо, но някак не се виждах да правя пай с воденички, дробчета или сърца тези дни. Има също овесена каша (както видя в цитата по-горе), но тя пък е твърде скучна. Разни сандивичи и бисквитики за чая, хляб с масло… книжната сладкарка в мен не може да се оплаче. Обожавам кифлички и като основа за тези ползвах рецептата за тестото на канелените кифлички. С пълнежа се наложи да експериментирам малко повече – не бях ползвала кардамон досега. За мен той е нещо като кимион за плодове или по-точно си пасва с портокали, както кимионът си пасва с месо, колкото и глупаво да звучи това.

кифли5

Част от кифличните приготвих с плънка от масло, настъргана портокалова кора, порокалов сок, кафява захар и кардамон, останалите с портокалов локум с орехи и ги поръсих с кафява захар с кардамон. Резултатът и в двата случая беше впечатляващ – целият апартамент ухаеше прекрасно, а кифличките станаха вкусни и ароматни. Препоръчвам ги с всичките си пръсти на ръцете и краката!

кифли4

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *