post

Както може би си разбрал, наскоро имахме събитие  със звучното име Фантастични бирени истории с Trouble Bakers. За първи път разширихме идеята си, така че да включва не само вкусни сладкиши/солениши и любими книги, но и чудни крафт бири. Оказа се, че книгите, бирата и вкусотиите се допълват отлично, но тъй като събитието беше в Колобри на бирата – супер готин бар в Центъра на Вселената, говоренето (или надвикването) беше трудно и така и не успяхме да споделим любимите си бирени цитати.

Решихме, че не може да позволим подготовката ни да отиде на вятъра и ще ги съберем тук – хем да ги прочетеш и ти, хем да си ги имаме за вечни времена.

Може би си забелязал, че в почти всяка фентъзи книга героите се срещат в странноприменица, кръчма или питейно заведение в този дух. Именно на тези места се раждат велики планове, вечни приятелства, започват се спорове и се решава съдбата на света. На същите тези места, разбира се, бирата (или ейл) се лее, вдигат се наздравици и тук-там някой получава халба в главата. Това е то фентъзи (а понякога и живия) живот. И за да не се бавим излишно с предисловия, ето ги и едни от най-великите фантастични бирени цитати според нашите (не)скромни личности.

От Света на Диска

Започваме с Тери Пратчет и Света на диска, защото там всички пият. Вещиците пият, магьосниците пият, троловете, пият, джуджетата пият, Нак Мак Фигъл пият… схвана мисълта ни.

„— Ние в Анкх-Морпорк знаем как се прави истинска бира!
Магьосниците кимнаха. Знаеха. Затова пиеха джин с тоник.“
Музика на душата

„Общо взето, вещиците презираха гадаенето по чаени листа, които според тях не са специално облагодетелствани в знанията за бъдещето. Всъщност служат само за отмора на очите, докато съзнанието си свърши работата. На практика всичко останало би могло да ги замести — боклучетата в локвата, коричката на крем-карамела… Леля Ог успяваше да види бъдещето и в пяната на пълна халба бира. Неизменно познаваше, че й предстои да се порадва на освежаващо питие и е почти сигурно, че ще й излезе без пари.“
Маскарад

„— Виж сега, общо взето, има два вида опера — подхвана Леля, която се отличаваше и с присъщата на една вещица дарба да бъде уверен експерт без абсолютно никакъв опит. — Има, значи, тежка опера, където хората предимно пеят по чужбински ей тъй: „О, о, о, аз умирам, о, аз умирам, о, о, о, ами толкоз беше.“ Има и лека опера, в която пак пеят по чужбински горе-долу тъй: „Бира! Бира! Бира! Искам да излоча много бира!“, макар че понявгаш пият шампанско. Други опери май няма.“
Маскарад

„Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, пор ке е мор силну зле.“
Вещици в чужбина

„Кралят тъжно се загледа в зората. Кучетата му. Кучетата истински му липсваха. А се очертаваше такъв добър ден за лов!

Зачуди се дали призраците ходят на лов. Почти сигурно не ходеха, сам си отговори той. Вероятно и не се хранеха, както и не пиеха, а това си беше истински депресиращо. Той обичаше големите шумни банкети и през живота си беше излочил много халби добра бира. И лоша бира. Никога не успяваше да открие разликата, поне докато не се събуди на следващата сутрин.“
Посестрими в занаята

„Ринсуинд се хилеше, а очите му се оцъклиха.
— Та значи… ти си крокодил.
— Т’ва да не те притешнява?
— Не! О, не! Имаш ли и друго… име?
— Тука вшички ми викат Донго.
— А… как наричате тази течност?
— Бира — сдържано го осведоми крокодилът. — Ами ти как я наричаш?
Барманът носеше мърлява риза и шорти. Едва когато видя тези гащета, скроени за същество с твърде къси крака и прекалено дълга опашка, Ринсуинд оцени колко е трудно шивашкото изкуство.
Вдигна стъклената чаша, за да погледне течността на светлината. Хм, точно в това беше проблемът. Светлината проникваше през бистрата бира. Анкх-Морпоркската бира беше — формално погледнато — пиво, тоест нещо като гъста отвара от ечемик и хмел. Пораждаше всевъзможни усещания в устата. Имаше си и аромат, за който човек предпочиташе да не се замисля. Имаше и плътност. Утайката в халбата лесно се обираше с вилица.
А тази измишльотина беше лекичка и искряща. Изглеждаше, сякаш някой вече я е изпил. Вкусът обаче беше безупречен. И не натежаваше на стомаха като камък. Слабичка, разбира се, но не си струваше да обиждаш бирата, която пият чужденците, ако си попаднал на тяхна територия.
— Доста е добра — престраши се Ринсуинд. “
Последният континент

„Кръчмарят, който се казваше Скилър, се оказа очи в очи с едно малко дете, което изглежда му намигаше.
— Какво? — попита той.
— Мляко — каза детето, като продължаваше да го фокусира. — Дои се от кози. Сещаш ли се?
Скилър продаваше само бира, която, клиентите му твърдяха, че доял от котки. Никоя уважаваща себе си коза не би издържала миризмата на „Решетото На Цигуларя“.
— Нямаме — каза той. Погледна твърдо към жезъла, а веждите му се сключиха съзаклятнически над носа му.
— Би могъл да потърсиш — каза Еск.
Скилър се отдръпна назад през бара, отчасти за да избегне втренчения поглед, който караше очите му да се навлажнят от съчувствие, но и отчасти, защото едно ужасно подозрение започваше да се оформя в съзнанието му.
Даже и второкласните бармани притежават способността да резонират с бирата, която сервират, а вибрациите, идващи от големите варели зад гърба му, вече не съдържаха звука на хмел и пяна. Те предаваха общо взето по-млечен тон.“
Еманципирана магия

„Агнес завари нечувано съчетание – Леля Ог стоеше намръщена с пълна халба в ръка.“
Захапи за врата

„Тя огледа с широка приветлива усмивка доста разтърсените обитатели на пътническия салон.
— Добрутро — рече им и се захвана да рови в торбата си. — Аз съм Гита Ог, имам петнайсет деца, туй е мойта приятелка Есме Вихронрав, отиваме в Анкх-Морпорк, а някой иска ли сандвич с варено яйце? Приготвих повечко, за всички ще има. Е, котаракът е спал върху тях, ама нищичко им няма, вижте — само да натиснете филийките и се изправят. Не щете ли? Вие си знаете. Я да видим още какво имаме… А, някой носи ли си отварачка за бира?
Мъж в единия ъгъл потвърди с кимане, че може и да разполага с тази принадлежност.
— Чудесно — одобри Леля Ог. — А някой има ли в какво да сипем бирата?
Друг мъж кимна с надежда.
— Браво — похвали го Леля. — Сега да видим кой си носи и бира.“
Маскарад

5f0b585cea7940944ebc16d85effbf56


„— Млъкнете — извика Максуел раздразнен.
— Млъкнете всички. Драконът горе се сражава за живота си, а вие сте седнали да се препирате. Всички млъкнаха. Някои отстъпиха назад. Максуел почака миг, после заговори на тролите:
— Не знам какво е станало преди. Не знам за какво се карате. Но ние се нуждаем от вашата помощ и трябва да я получим. Обещавам ви честно отношение, но и ви обещавам, че ако не сте достатъчно разумни, имаме намерение да видим какво ще направят два заряда взрив от вашия мост. От моста долетя немощен, писклив глас.
— Но всичко, което някога сме искали, някога сме молили, е този гръмогласен О’Тул да ни направи бъчва сладка Октомврийска бира. Максуел се обърна.
— Вярно ли е? — попита той. Шарп сложи обратно О’Тул на земята, за да отговори.
— Това е нарушаване на прецедента — нададе вой О’Тул.
— Ето какво е. От незапомнени времена единствено ние, таласъмите, сме си варили развеселяваща душата бира. И сами сме си я пили. Не можем да направим повече, отколкото изпиваме. А ако направим за тролите, тогава и феите ще искат… — Знаеш — каза Уп, — че феите никога няма да пият бира. Те пият само мляко. И шоколадени сладки с орехи ядат.“
Резерватът на таласъмите


Както може би си чувал, че за „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ сме обещали отделно събитие (очертава се толкова мащабно, че организацията е възможно да отнеме малко…или малко повече време), защото Толкин освен велик разказвач се оказва и човек от нашата кръвна група, що се отнася до храната и напитките.

„Изморен съм, Сам. Не знам какво да правим. Колко храна ни остана? — Само от онуй, дето му викате лембас, господин Фродо. Доста. Все е по-добро от нищо, дума да няма. Ама когато го загризах за пръв път, не съм си и мислил, че някой ден ще мечтая за разнообразие. Ето че дойде и това време — добре би ми се отразил комат сух хляб и халба… е, нека да е половин халба бира.“
Властелинът на пръстените, Двете кули

„Изведнъж гласът на Пипин се извиси над останалите с една от любимите банни песни на Билбо:
Пей, хей! За водата, що се лей, що умората измива и ни грей! Да пее с нас и млад, и стар; водата е божествен дар! О! Сладко чукат капки дъжд, поток тече нашир и длъж, но по-прекрасна от дъжда е вечер топлата вода. Със сухо гърло в пек голям вода студена пием, знам, но често търсим бира с пяна и топлата вода във вана. Прекрасно скача водоскок сред мраморен басейн дълбок, но сладка е след тежък ден водата топла върху мен! Раздаде се ужасяващ плясък и гласът на Фродо изрева: „Уааа!“ Изглежда, водата от чебъра на Пипин бе изхвръкнала нагоре досущ като водоскок.
— Какво ще речете за вечеря и някоя глътка бира? — извика край вратата Мери.“
Властелинът на пръстените

Изведнъж Фродо забеляза, че в сянката до стената седи странен мъж с изтъркани дрехи и внимателно слуша разговора на хобитите. Държеше пред себе си висока халба и пушеше чудновато гравирана дълга лула. Изпънатите му напред крака бяха обути във високи ботуши от мека кожа, които му стояха добре, но също бяха изтъркани и покрити с коричка от кал. Зацапан от пътуване плащ от тежък тъмнозелен плат плътно обгръщаше тялото му. Въпреки топлината в залата човекът не бе отметнал качулката, засенчваща лицето му, но очите му проблясваха, докато наблюдаваше хобитите.
— Кой е този? — прошепна Фродо на Мажирепей при първата възможност.
— Май не ни го представихте.
— Тоя ли? — отвърна стопанинът шепнешком и изви очи, без да обръща глава. — Право да си кажа, не знам. От ония е, дето бродят
— Скиталци ги наричаме. Рядко говори, но когато е в настроение, може да разказва удивителни приказки. Изгуби се я за месец, я за година и после пак цъфне тук. Тая пролет много шеташе насам-натам, обаче напоследък не го бях виждал по нашия край. Никога не съм чувал истинското му име — тука го знаем с прякора Бързоход. С дългите си мотовили търчи като кон, ама никому не казва защо е чак толкова припрян. Но да не си блъскаме главата над изтока и запада, както казваме тука в Брее — имаме предвид Скиталците и Графството, да ме прощавате. Странно, че тъкмо вие питате за него… Но в този миг някой подвикна за още бира и господин Мажирепей не успя да изясни последните си думи.“
Властелинът на пръстените, Задругата на пръстена

7610539238_c05b6e13eb


„— Дайте му бира, по-бързо — простена Даинти. — Че ще се случи нещастие.
— Няма, няма — увери го бардът. — Нали, Гералт? В целия свят не могат да се намерят по-спокойни хора от нас двамата. Аз, господин търговецо, съм поет и музикант, а музиката смекчава нрава. А присъстващият тук вещер е опасен изключително и само за чудовищата. Да ви запозная: това е Гералт от Ривия, страшилище за вампирите, върколаците и всякакви гадини. Сигурно си слушал за Гералт, Даинти?“
Вещерът, Меч на съдбата

„Кръчмарят вдигна глава от кацата с кисели краставички и измери госта с поглед. Чужденецът, все още с наметалото, стоеше неподвижно пред тезгяха и мълчеше.
— Какво ще желаете?
— Бира — каза непознатият. Гласът му беше неприятен.
Кръчмарят избърса ръце в платнената си престилка и напълни една нащърбена глинена халба.
Непознатият не беше стар, но косите му бяха почти напълно бели. Под наметалото си носеше протрит кожен кафтан, с върви при врата и на раменете. Когато свали наметалото си, стана ясно, че на ремък на гърба му е окачен меч. В това нямаше нищо странно, във Визим всички ходеха въоръжени, но никой не носеше меча си на гърба си, сякаш е лък или колчан.“
Вещерът, Последното желание

npmso97m0kw01

Този текст е отворен за нови предложения. Ще се радваме да споделиш и твоите любими бирени цитати, за да можем да го обогатим и допълним. Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *