post

„Черният дракон“ – помисли Бешко. Напуши го смях. Ами че името звучеше точно като име на китайски ресторант. „И дано да намерим някоя курабийка с голяяямо късметче! Защото големият късмет май ще ни е много нужен“ – рече си фейчото.“

Весела Фламбурари – човекът, който най-после ще може да потвърди нещо, което май и двете с Пролет си мислим от доста време. Всеизвестен факт е, множественото число на фея е феи. А множественото число на мъжка фея – според мен (нас) фей – трябва да е фейове. Или в случая с „Майстори на феи“ – фейчовци.

Харесва ми как в тази книга всичко е някак умалено – има феички и фейчовци, наричани също „малки хора“. Всичко е дребно и се развива в свят със 77 малки луни на ул. Грънчарска №77. Не знам защо, но още от началото на книгата всичко това ми звучеше съвсем логично. И магично!

„Майстори на феи“ е книга не само за феи и майстори. В нея има много въображение, кратки изречения (каквито аз лично обожавам!) и всякакви чудати създания. История пълна с любов и смисъл. История за нещата, които дълбоко в себе си искаме и хората (и феите), които бихме могли да бъдем. История за приятелството и малките чудеса, които могат да се окажат наистина големи.

Харесах както думичките, така и оформлението (неведнъж сме казвали, че обожаваме книги с твърди корици!) – илюстрациите допълваха чудесно всяка страница. Разбирам, че за някои хора могат да изглеждат леко странно, но на мен точно това ми хареса – хем са обичайни, хем има нещо по-тъмно и някак мистично в тях. Но сигурно всичко от Горната земя е такова. Не съм чела други книги от там, но знам, че тази няма да остане единствена. Не искам да разкривам прекалено много от сюжета – всеки сам трябва да изживее това фейско приключение в 135 (не-чак-толкова-малки) страници.

Радваме се, че освен ягоди, които не са съвсем ягоди, в книгата имаше споменати и курабийките с късметчета (известни също като fortune cookies). Докато четох тази част ми хрумна на нашия Книжен брънч (с кауза!) №2 да имаме нещо специално на входа вместо welcome drink – курабийка с книжно късметче. Късметчето всъщност представляваше първи редове от книги и не беше точно късметче. Беше предизвикателство – ако не си чел книгата, чието начало ти се падне, да я прочетеш. А може би истинският късмет е бил да ти се падне книга, която си чел, за да не ти се налага да четеш – чухме и такива предположения :).

Така или иначе, феичките и фейчовците ни вдъхновиха за нови сладки хрумвания – благодарим на Весела от все сърце и душа (и крила!) – без книгата, която ни подари нямаше да стигнем до тази (според нас страхотна) идея!

Снимка: Петър Хаджиколев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *