post

„- Защо ме преследват тези птици? – захленчи Боби.
– Просто си търсят трошици – погали го мама. – Хайде, ела да направим закуска.“

Днес е Игнажден, но за нас е Деня на Игинатора! Нашето trouble бебе (макар и да е дете на Деси и Ивчо, то пак си е бебето на Trouble Bakers, а Пролет си остава най-добрата му приятелка) има имен ден, следователно днес е велик ден!

Може би е хубаво да започна с това (пише Деси, очевидно), че аз нямам имен ден. Никога не съм имала. Вярно, в последните години разни хора ми честитят по различно време на годината, появи се отнякъде моя имен ден, но тъй като не съм израснала с него, няма как да го почувствам. А и си имам предостатъчно други празници, в които вярвам от все сърце. Иги обаче има имен ден и аз за първи път толкова се вълнувам. Може би заради моето нямане на имен ден, никога не съм разбирала съвсем това да празнуваш името си – аз съм кръстена на баба ми Десанка, смятам, че Десислава е страхотно име и го празнувам всеки ден.

Пролет има имен ден на Първа пролет (а не както мислят някои хора – на Цветница) и нейният е много хубав, защото не е просто имен ден, а е ден, който означава много за цялата природа. Все едно всички и всичко празнува имения ѝ ден. Което е доста впечатляващо.

48387308_594390311020527_741367353073205248_n

И така отново се връщаме към имения ден на Иги. Започнахме го с подаръци – ръчно изработено одеяло с планети, защото ще наследи майка си и един ден ще бъде малък господар на Вселената, и дървена гризалка със слонче (защото го мъчат зъби). И на двете е изписано името му, защото все пак е имен ден. И след като поигинаторства малко (или много) именикът заспа, а аз направих питка. Сега го чакам да се събуди, за да го снимам с нея, а междувременно пиша този текст.

48387410_2235381713386877_3656124999875428352_n

Питките са едно от нещата, които за мен са най-български. Правим питки и обредни хлябове по всякакъв повод, за добро и за лошо, те са част от нас. Обожавам да хапвам топла питка, с масло и сирене – едно от най-вкусните неща на света. Затова днес вместо поредната торта или сладкиш, реших да замеся царевична питка.

Защо точно царевична? Първо – много харесвам царевица под всякаква форма. Второ – имах малко пшенично брашно и нямаше да ми стигне за цяла питка, дори и малка, тъй че реших да ги смеся. Получи се много лесен и още по-чудесен игинаторски хляб, подходящ не само за Игнажден, но и за всеки ден, в който ти се хапва вкусен прясно изпечено тесто у дома.

48398752_359540164831551_1015833248099467264_n

Тънкостта на тази питка идва от месенето и втасването, но не отнема много време. Понеже питките не са ми специалитет, реших да се допитам до Гугъл. Разгледах доста рецепти, но се спрях на тази на Катето Евро. Като бях малка много я харесвах, защото участваше в разни смешни неща. Макар и да не съм следила изявите ѝ в последните 15+ години, изпитах някаква носталгия и нейната рецепта грабна сърцето ми. Като никога я следвах доста стриктно и не съм си позволявала своеволия – съветвам те и ти да направиш същото. Единственото, което мисля, че не пишеше, но аз направих, е да пресея брашната. Можеш да видиш подробни указания ТУК.

48376422_377603342784060_1809410167788273664_n

И да не забравяме книга – все пак започнах всичко с цитат. Питката е вдъхновена от най-новата книга на Юлия Спиридонова „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“. Понеже я чета на Иги, а това е един бавен процес, съпроводен с много дърпане, още не съм я приключила. Само ще кажа, че се разказва за птици и веднага се влюбих в нея! Нямам търпение да я прочета, за да ти обяснявам колко е хубава – нямам съмнение, че ще е точно така. Ще обновя този материал, когато стигна до края, а до тогава те съветвам и ти да я прочетеш, за да можем да я обсъдим.

48398727_2207508112805091_462527502007402496_n

Питката е вдъхновена от нея и защото когато бях малка мама често оставяше трошици на перваза на къщата ни и да гледам как птичките идват за тях беше най-любимо ми занимание. Като добавим факта, че любимата ми приказка беше за Косето босето и един от любимите ми персонажи от книги е Бойната човка – смело врабче от „Червената стена“ (дори имам значка на БДЗП с полски врабец!) – ясно беше, че тези трошици ще ме вдъхновят за направата на хляб, в нашия случай царевичен.

За финал ти пожелавам само хубави хора да влизат в дома ти днес и всеки друг ден от годината!

48372068_506654323178233_4067673636671062016_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *