post

“ – Каквото и да носиш тука, спешно се нуждае от пране.
– Да, да , знам. Виждаш ли вързопа най-отгоре? Това е питка проговорка, отчупи я и му дай малко.“

Това НЕ Е ревю (даже не е подобие на ревю) на третата част от изключително нашумялата и любима на всички вещици и магьосници поредица „Софийски магьосници“. В момента съм на страница №105 от книгата, следователно, колкото и да ми харесва дотук, е рано да говоря за сюжета, действието, героите, бла бла… все неща, за които така или иначе не говоря кой знае колко. Обаче истината е, че едва стигнах до страница №105, защото още на страница №22 срещнах питката проговорка и нямаше как да я подмина току-така.

Както може би вече си се досетил от краткия цитат по-горе, питката проговорка кара животните да говорят (SPOILER ALERT: В случая кара Морков да проговори). Макар и да съм вещица (или по-точно светла вълшебница), не мога да гарантирам, че рецептата, която забърках надве-натри, ще проработи на 100%, защото тая работа с trouble bake-ването не е точна наука. То и вещерският занаят не е. И стават твърде много въпросителни.

Питката беше изпробвана върху котка Росица. Тя не е точно котка вече, защото е на 20 години и според мама е по-скоро котка-кукумявка, каквото и да означава това. Но ако имах фамилиар, сигурно щеше да е точно тя, не защото чак толкова обичам котки (предпочитам зайци, всеизвестен факт), а защото съм прекарала голяма част от живота си покрай нея. Росица е доста своенравна котка и не беше никак лесно да я прикоткам (ха-ха!) за снимките. Обаче пробва питката проговорка и… както се казва, останалото е история.

и9ъклх34орпе-;-4

Не бих казала, че това е най-сполучливата ми рецепта, но базата ѝ е правилна, Оттам нататък всяка вещица сама си знае работата и аз не обичам да се меся особено на посестримите. Моята рецепта включва моркови и семена, но твоята може да е съвсем различна. Реших да използвам за основа содена питка (постна), тъй като ми се стори, че рецептата трябва да е възможно най-обикновена, за да може да се приготвя в полеви (или планински) условия. Продуктите са лесни за намиране, а водата може лесно да се газира с просто заклинание.

утйхи5трл0

И сега рецептата, която е изключително своеволна и най-вероятно твоята питка проговорка ще се получи по-добре от моята. Ама това е то магьосническия живот – не всичко сработва така, както си го замислил поначало. И това е нормално.

Продукти:
3 ч.ч. брашно (аз използвах 2 ч.ч. бяло и 1 ч.ч. пълнозърнесто, може и да е било грешка, не знам)
1 ч.ч. газирана вода
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
2 моркова
1 с.л. мед
семена по избор (в моя случай бяха маково семе и сусам)

Приготвяне:
1. Пресей сухите продукти в голяма купа.
2. Настържи морковите на ситно и разбъркай със семената.
3. Прибави ги към сухите продукти.
4. Добави газираната вода и меда.
5. Разбъркай добре с дървена бъркалка и след това с ръце.
6. Оформи питка, поръси я с брашно и по желание може да ѝ направиш кръст отгоре за по-обреден вид.
7. Печи докато клечката излиза суха – 30-40 минути на 180 градуса.

уйхгу8трйк

Проблемът с моята питка се оказаха може би морковите, заради които отвътре стои леко глетава. Въпреки това става за ядене, коричката е по вкуса ми, но аз ще си я гарнирам с масло и сирене (или шарена сол) и вече няма да е толкова постна. Питката може да се трансформира според повода и какво животно искаш да проговори.

О, да. Щях да забравя най-важната част. Заклинанието. То трябва да се напява, докато месите хляба с ръце, за да се получат нещата. Много е лесно за запомняне, а сигурно има и други вариации. Моето звучи ето така:

Всяко животно дето те опита
нека бърже езика си да разплита.

Или нещо в този дух. Ти си знаеш.

viber_image_2019-09-19_15-49-50

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *