post

„Прекачиха през прага. Чуваше се тиха коледна мелодия. Вътре беше приятно топло и ухаеше на канелени сладки.

– Хайде и ние да идем в кухнята.
Там майката и двете ѝ дъщери приготвяха канелени сладки – панделки, чорапчета, борчета, подаръчета. По-голямата сестра ги изрязваше с метални формички, а малката ги редеше в тавичка за печене. От фурната се разнасяше ароматът на първата партида. Майката я извади да изстине. Двете деца с трепет очакваха да изрисуват печивата.
– Откога не съм правила коледни сладки? – замисли се на глас Мария.“

До Коледа остава повече от 12 часа (и повече от 12 дни), но ние сме готови! С какво сме готови, ще попиташ (или няма, но ние ще ти отговорим така или иначе). С няколко неща всъщност! На първо място – прочетохме (или Деси, която пише това я прочете) книгата „12 часа преди Коледа“ на Десислава Чучолайн. И отново на първо място (защото не може книжен сладкиш да е на друго място, освен на първо) – имаме нова рецепта. Браво на нас (самопотупване по рамото)!

За КНИГАТА

Аз, Деси-меси-сладка-питка, получих книгата като (пред)коледен подарък на специално събитие на Orange Books заедно с други чудни книжни хора. Имахме възможност да се запознаем с авторката и да си поговорим с нея. Наистина много харесах Десислава Чучолайн и то не само защото ми е адашка (обмислям да направя клуб на Деситата и да каня всички яки мацки с това име). Начинът, по който говореше за писането беше очарователен. Затова стисках палци и на краката книгата да ми хареса. Хареса ли ми? Накратко – ДА! А сега малко по-надълго (и широко).

Който ме познава знае, че обичам да чета според времето навън и вътре в мен. Сега тези времена съвпадат. „12 часа преди Коледа“ е фентъзи книга, но не е само това. И макар че от една страна действието наистина се развива 12 часа преди Коледа (дъъ), се развива също и с години (или поне месеци?). Като цяло времето в книгата, така както аз и ти го разбираме, линейно, не е толкова релевантно и не е добър мерител за нещата, които се случват на героите. Както обикновено в моите НЕревюта, няма да се спирам на сюжета и няма да преразказвам неща, които ги пише на задната корица. Книгата ми хареса, защото е креативна и не се страхува да изпрати читателя на пътешествие през времето и пространството. Смислена е и засяга важни теми от всекидневния ни живот, особено по празниците.

IMG_20191211_210529

Обичам всичко книжно с паралелни светове и макар и тези да не са точно паралелни (или са?), пътуването от един в друг свят винаги много ме ентусиазира. Обичам чудновати герои и тук имаме, смея да кажа всеобщия любимец, катеричок-койот – Смрък. По случайност Смрък се казва и кучето в „Една нощ през самотния октомври“ – книга, за която съм говорила не повече от 6789 пъти. В книгата имаше забавни моменти и тъжни моменти. Страхотни герои с големи сърца. А най-хубавото е, че това е книга за книга. Което я прави книга на квадрат!

И за да не звучи все едно сипя прекалено много суперлативи – книгата наистина е чудесна. Но, за мен като читател, има и недостатъци. Те са два всъщност. Първият е полунедостатък, тъй като е и плюс и минус – напомня ми на прекалено много други книги. Все едно има по нещо от тук и от там, нещо, което съм срещала другаде. Това, разбира се, е напълно нормално за „fantasy girl“ като мен. Недостатъкът, който си е само недостатък е, че си личи, че това е дебютен роман. Идеята е прекрасна и развитието на сюжета е интересно, но може да бъде много повече. Самите светове, герои, действие – всичко има потенциал да е по-мащабно, по-голямо, по-детайлно. Доста често има прескачане от един свят в друг или от една сцена в друга, без да имаш възможност напълно да се потопиш в мястото. Това по никакъв начин не пречи на книгата да се чете приятно и леко – просто за мен има потенциал за много повече. Това беше и причината книгата да получи 4, а не 5 звезди от мен в GoodReads. Но 4 звезди са много звезди и всяка от тях е напълно заслужена.

За КНИЖНИЯ СЛАДКИШ

„12 часа преди Коледа“ е ароматна книга. Може би дори трябва да се продава в комплект с чай, защото думата чай се споменава (и се пие) през няколко страници. И ако чаят е „прегръдка в чаша“, тази книга е прегръдка в хартиено тяло. Стопляща, мила, коледна. Написана с любов към четенето и книгите (на няколко пъти ми напомни на любимата ми книжна книга на всички времена – „Градът на сънуващите книги“) и с уважение към читателите. Ако имаш 12 часа преди Коледа и нямаш какво да правиш в тях, това е точният момент да я прочетеш – после ще ми благодариш, ще видиш. Но преди това е хубаво да се запасиш с канелени сладки! Радваме се, че през цялата книга мирише на разни вкусотии, но канелените сладки имат по-голяма роля, тъй като са били част от детството на главната героиня Мария. Затова ти подготвихме една лесна рецепта – наистина е лесна, щом шеф Игинатор, който е на 1 г. и 8 м. се включи в приготвянето, без месене и втасване, но пък с много масло и аромат на канела. Запрятай ръкави и вади формичките!

IMG_20191211_210735

Продукти за около 20 броя:
Купа №1
300г брашно
2 с.л. какао
1-2 ч. л. канела или 2 п. захар с канела
бурбонска ванилия

Купа №2
1 п (125 г) масло
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
3 с.л. сироп от вишни на harmonica

Приготвяне:
1. Смесваш съставките за купа №1 и разбъркваш.
2. Смесваш продуктите за купа №2 и разбиваш с миксер.
3. Постепенно започваш да прибавяш сухите продукти към течните и продължаваш да разбиваш с миксер до получаването на меко тесто. Най-вероятно ще е лепкаво и ще има нужда от още малко брашно, но трябва да си остане меко и маслено.
4. Разточваш и изрязваш формички по избор, редиш ги в тава върху хартия за печене на малко разстояние една от друга.
5. Печеш в предварително загрята фурна на 180 градуса около 7 минути или докато крайчетата им станат златни. Внимавай с печенето – като ги извадиш може да ти се сторят малко меки, но като изстинат ще са идеални.

IMG_20191211_210759

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *