post

„Мечо пък грабва, измъчван от глад,
двадесет кифли със мармалад.“

Добре дошли във Вълшебната гора! Аз по принцип си живея там (макар че сега ми се налага да си стоя във вълшебния апартамент) и се обзалагам, че и ти не би отказал – говорещи животни, облечени със сладки, дрехи, фантастични приключения, разядки и раздумки – тази поредица носи вкуса на моето детство, нищо че всъщност не съм я чела тогава.

Книгата Горската хлебарница беше подарък за Игинатора от нашата фризьорка и приятелка Галето, но мъничко (или повечко) се оказа подарък и за мен. Добрата новина е, че Иги наистина много я хареса и след това купихме още една от поредицата, която съдържа две истории – Горската библиотека и Великден в гората. Тя не се радва на чак такъв успех вкъщи, подозирам подари липсата на кола, камион или друго превезно средство, около което да се върти разказа. Затова пък Горската хлебарница е истински хит, който четем всеки ден.

viber_image_йуо2020-04-18_14-10-26

Горската хлебарница е чудно място във вълшебната гора. Хлебарят е Вълчо, а всички животни идват да си купуват от закуските му. А разнообразие не липсва – от тази книга можем да печем дълго време. Кашкавалки, медени питки, мекици, банички, франзели, гевречета… и, разбира се, кифли! Всичко звучи чудесно, но изведнъж камионът с брашното го няма. Какво се е случило? Къде е Прасчо? Кой ще отиде да го търси и да му помогне? Толкова много въпроси, на които ще трябва сам да намериш отговора. За целта трябва да влезеш във Вълшебната гора! На мен историята много ми допада, разбира се – има си и поука. Римите са много приятни, чете се лесно (което е важно, когато трябва да я четеш всеки ден на глас), а главните герои са симпатяги.

viber_image_2020о-04-18_14-09-13

И сега да преминем към кифлите! Те всъщност са кифлички – нещо, което дълго време усъвършенствах. В началото винаги ставаха доста големи и различни, но напоследък съм усвоила техниката. Разделям тестото на 6 топки и всяка разточвам на кръг (приблизително), който режа на 2, после на 4 и всяка част на по 2 – така от всяка топка се получават 8 страхотни малки кифлички, подходящи за Игинатори, майки, бащи и цялото семейство.

За основна рецепта за тестото винаги изпозлвам тази за канелените кифлички, като напоследък слагам много малко захар и махам ванилията, за да мога да направя и солени кифлички. От тази доза направих със сирене, с локум (обожавам ги!) и с любимия ми шипков мармалад на Хармоника. Всички станаха чудесни и мекички – вече са почти изядени!

viber_image_2020-04-18_ъху814-10-26

Опитай да ги приготвиш за закуска (от предишната вечер – изисква се време да втасат) или за следобед – няма да съжаляваш. Пълнежът може да е всякакъв, както и поръските – аз ползвам захар, орехи, семена и каквото ми е под ръка, за да ги различавам по вид.

И за финал – началото:

„В утрин спокойна или пък бурна,
пуши отрано горската фурна.“

viber_image_2020-04колол-18_14-09-31

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *