post

„По същото време нейната съседка Лора разточила тънки бели кори и изпекла пухкава, накъдрена като косите на момиче баница, извадила риба и я опържила.“

Каквото и да кажем за баницата, малко ще е! Всеки обича баница в нейните безброй вариации, но най-вкусната баница си остава тази от ръцете на баба (или мама). И макар че повечето рецепти за приготвяне на традиционна баница с яйца, кисело мляко и сирене си приличат, всеки има своите трикове. Затова ни се струва нелепо да пишем рецепта за баница – трудно ни е да си представим, че нямаш собствена такава, може би дори по-добра от нашата.

Поне аз (Деси) с времето съм се спряла на следната пропорция: 4 яйца, 1 кофичка кисело мляко, малко сода на око, 500 г сирене и олио за намазване на корите, Понякога слагам мъничко плънка и на последната кора и оставям да се запече до златисто, друг път – не. Понякога пръскам баницата със сода или лимонада, друг път с чешмяна вода (задължително 3 напръсквания!), а в някои случаи съвсем забравям за тази процедура. Но винаги я покривам с точно опрделена кърпа – кърпата ми за баница! Случвало се е да поръся баницата със сусам или кашкавал. Пролет ѝ добавя и прясно мляко. Но всичко зависи от настроението.

Аз най-много харесвам вита баница, изглежда ми най-красиво, но най-често правя редена баница, защото е по-бързо и лесно. При редената баница гледам да я нарежа на парчета преди печенето – така плънката „прониква“ навсякъде. Малките банички също са симпатична опция, но са по-пипкави и отнемат време. Освен традиционна баница, често правим и баница със спанак или с праз от солените и баница с ябълки (щрудел), с тиква или с локум от сладките варианти. Като цяло корите за баница са нещо, с което може да се експериментира безкрайно и резултатът винаги да е страхотно вкусен!

DSC_8694

И след като изписах достатъчно за баницата, този стълб, на който несъмнено се крепи българското общество, е време да стане дума и за книгата. „Ама че работа“ е дебютната детска книга на Димана Йорданова, която може би е по-добре позната с поезията си. Аз не съм най-поетичната душа на света, но детската литература винаги ме е вълнувала (доста преди Игинатора да се роди), затова си купих книгата по време на извънредното положение. Взех я за себе си, но Иги прояви интерес (да, корицата е „нарисувана“ от него) и макар че не е толкова кратка като някои от другите му книжки, с времето сме му я чели цялата.

Между страниците те очакват кратки приказки с чудновати герои и странни случки – несъмнено ще си кажеш „ама че работа“! Първата приказка е доста добре подбрана за начало – поне за мен беше най-трогателната и красиво написана. Обаче тази за Мишокът Михаил си е истински шедьовър, тъй като е смешна и тъжна едновременно. Другите ми фаворити са Нишката от пуловера и Лодката мечтател. Приказката Лакомата котка, от която е баницата също е доста поучителна, но пък и предвидима за нас, по-големите деца. Затова пък в цялата книга има много въображение, а илюстрациите са суперски!

Искрено се надявам книгата да има много малки (по)читатели – все пак тя е за тях и ги заслужава!

DSC_8769

Снимки: Борислава Първанова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *