post

Тази статия е моята Нова година, рожден ден и още 12 празника взети заедно – винаги чакам да я напиша с голямо нетърпение. Може би защото донякъде я пиша през цялата година – не тук, но в главата си. Никога не знам точните думи или изречения, които ще изникнат при писането – понякога са цитати или преразказ на такива, друг път нямат нищо общо, нито дали това е есенцията на всяка прочетена книга, но е моят начин да обобщя книжната си година и се радвам, че вече е традиция!

Тази година имах три предизвикателства, които си бях поставила:

  1. Да прочета 30 книги (прочетох 44, без да броя детските, които четях всеки ден на Игинатора)
  2. Да прочета 10 000 страници (прочетох близо 13 000!)
  3. Да прочета „Властелинът на пръстените“ за един месец (точно толкова ми отне)

Тази година „раздадох“ и символични ГОДИШНИ КНИЖНИ НАГРАДИ на Малката господарка на Вселената 2020

Най-поетична непоетична книга: This is how you lose the time war
WTF книга на годината: Harrow the Ninth
Magical Sci-Fi: Forest of memory
Разочарование на годината: The city in the middle of the night
Неочаквано добър дебют: Град от месинг
Книгата, на която знаех, че ще дам 5/5 звезди след пролога: The Fifth Season
Най-магорична книга: The Bird King
Най-епична поредица: Властелинът на пръстените
Girl power разкази: Eat the sky, drink the ocean
Young Adult попадение: Middlegame
Случайна находка: Камъните падат, всички умират
Нескучен non fiction: Немислимото
NERDgasm: Villains never die
Най-стопляща детска книга: Зайчето ме изслуша
Книгата, която НЕ довърших: Изхвърлени в Америка

bearnightingale-1

A eто и какво научих от 12 948 страници и 44 книги (с 11 повече от предвиденото!), с по едно изречение. Никога не пиша заглавията на книгите, може да ги видиш ТУК или ТУК, като винаги започвам от първата прочетена книга през годината. Имай предвид, че това не са точно описания, но ако някоя книга те вълнува – има и кратички ревюта към всяка в GoodReads. Освен да започваме!

Ще познаеш призванието по чувството за правилност, което носи.

Понякога може да четеш най-известният автор на света и да не знаеш, че е така. Истината често е пред очите ни.

Някои идеи са толкова красиви, че дори зли хора вярват в тях.

Да ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за всички и всъщност е най-дългата приказка на света.

Мистериите могат да бъдат много мистериозни!

По един или друг начин, във всеки свят има война между изобретателите и техните изобретения.

Може да си напълно сигурен, че ще дадеш 5 звезди на някоя книга още от пролога. Ако оцелееш да ги дадеш след една от най-опустошителните истории, писани някога.

Магията има всякакви цветове и не винаги трябва да внимаваш само за черната.

Всеки има нужда от зайче (което може и да не е зайче), което да го изслушва.

Всеки ден трябва да благодариш на мозъка ти, че не те е прецакал тотално. А може. Във всеки един момент.

Пиратите правят почти всяка история по-добра. А ако пиратът е момиче със стъклено око, краят е впечатляващ!

Ако през тази година не си си казал поне 3 пъти „Ама че работа“, не знам кога ще е.

Череши, белички и лято на село винаги ще са идеалният носталгичен коктейл за всяко време от годината (и живота ни).

Най-хубавите истории са тези, в които жените спасяват не само себе си, но и света от други жени.

Надеждата може да се крие точно там, където са ти казали, че е била изгубена. А може би никога не е било така.

Можем ли да се доверим на паметта си сега, когато винаги има устройство, което да записва всичко, което ни се случва? Можем ли да докажем, че нещо наистина се е случило (дори на себе си), ако няма никаква следа от него?

Някои книги трябва да се четат на хартия (най-вече ако имат картинки).

Липсата на логика има много позитивни страни, но рядко ги виждаме, докато някой не ни ги посочи (и не направи десетки експерименти свързани с поведенческата икономика, за да подкрепи тезите си).

Злодеите никога не умират. Ама никога!

Има поетична научна фантастика. И тя отива отвъд поезията и отвъд научната фантастика (и заслужено печели Hugo).

За жените разказвачи няма граници – опитай се да изядеш небето или да изпиеш океана. Не става, нали?

Не всички еднорози акат дъги и са шарени кончета с рог. Някои са черни като черна дупка и играят шах за края на света.

Камъните падат (не точно от небето), всички умират (е, не баш).

Всичко е идеално. Всички сме обречени.

Повтаряй след мен: Изкуството има значение.

Не само Харуки Мураками пише ужаси, които нарича детски книги, но несъмнено винаги може да те накара да мислиш „WTF прочетох току-що“.

1600

Запалиш ли свещ, вече хвърляш сянка.

Никога не забравяй колко лесно дланта може да се превърне в юмрук.

Неочаквано добрата история може да съдържа трамвай, джинове, Кайро и сладък суджук!

Може да имаш добри идеи, но ако искаш да ги набуташ всичките в една книга, най-вероятно ще сгрешиш.

Как да не се разсейваш и да контролираш вниманието и фокуса си? Въпрос за много повече от един милион долара, а за отговора всеки ден плащаме с времето си.

Това, че една история започва лековато и приказно, не значи, че няма да се оплете в политически интриги и да се удави в кръв.

Понякога лошите неща продължават да се случват и не винаги след тях следва нещо по-добро. Понякога е по-лошо.

Дори и дивите момичета могат да бъдат измамени. Но и отмъщават подобаващо.

Ако има нулева година, то тя е тази. Но няма нулеви години, докато ни има нас и магията, която е навсякъде.

Не слушай мъртви гласове!

Франкенщайн без съмнение е най-скапаният учен в историята на скапаните учени.

Ако не внимаваш, книгите могат да те погълнат. А ако още повече не внимаваш, може да кажеш нещо, от което връщане назад няма.

Ако си некромант в космоса, следват проблеми. Но ако и поначало си имаш психически проблеми, тогава сигурно си Хароу.

Не всякое злато сияе, не всеки скиталец е враг…

Ако не вярваме в невъзможното, как ще го направим възможно?

Най-добрите истории са тези, които ни учат, че можем. А скандинавската литература спада точно към тях.

Не пускай ножа – пуснеш ли го, друг ще го хване.

Най-хубавото читателско преживяване е споделеното. По Коледа и винаги!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *