post

„Дмитрий изпрати мъже да изискат гостоприемството на местния господар и после пируваха с пай със зеле и мариновани гъби.“

И почти като с магия отново сме в света на Winternight. Докато четях „Орикс и Крейк“, И. до мен четеше „Момичето в кулата“ (още я чете) и толкова много му завиждах! Идеше ми да грабна книгата от ръцете му и отново да се потопя в света на Василиса и Морозко. Отново да преживея всичко (дори ужасните моменти, които разбиха сърцето и така и не се възстанови напълно) и някой ден ще го направя – ще препрочета трилогията. Но дотогава ме чакат твърде много книжни приключения.

Затова пък сега имам шанс да приготвя по една рецепта от всяка книга! Вече имаме меден сладкиш (медена питка) от „Мечокът и славеят“ и следва втора рецепта от втората част – този път е солениш. Мина доста време откакто съм чела „Момичето в кулата“, тъй че няма как да напиша кой знае какво ревю или нещо подобно, не си спомням подробностите. Но си спомням усещането – колко много харесвах Олга и колко се радвах, че Саша отново е на хоризонта. Колко НЕ се радвах, че Константин продължава да е фактор в историята. Колко дълго се чудех кое е момичето в кулата.

viber_image_2021-01-23_21-07-и9улоу12

Нова глава в епичния разказ за Вася и Соловей. Нови герои, които са колкото харизматични, толкова и опасни. Ново място, нови правила, нови предизвикателства. Вася е повече от страхотен персонаж – това, което я прави толкова силна, толкова запомняща се, са трудностите. При нея никога нищо не е лесно, нищо не идва даром. Всичко има цена и често тя е твърде висока. Но и точно заради това продължаваме да четем – защото историята е истинска и си заслужава.

viber_image_2021-01-23_21-0гху7-11

Липсва ми всичко от книгите на Катрин Арден и точно заради това се постарах да приготвя книжния солениш от „Момичето в кулата“, какъвто чувствах, че трябва да бъде. Исках да бъде автентичен, да има този руски приказен вкус на зима и вълшебство. Макар че и в английската версия на книгата и в превода на български, ястието е описано като „пай“, предвид особеностите на руската кухня, този пай по-скоро за мен е тип баница бюрек. Претърсих интернет, за да намеря рецепта, която да звучи вкусно и подходящо – спрях се на тази от Приказна кухня с Ани, която може да видиш ТУК. Рецептата е много лесна, а аз имах и домашно кисело зеле от баща ми, та нещата се получиха идеално.

viber_image_2021-01-2или3_21-07-12

Единственото, което промених беше формата, тъй като ми се стори по-подходяща да я направя в кръгла тава и парчетата да са триъгълни – така повече напомня на пай. Всичко останало запазих същото, като пропорциите бяха изцяло на око. Резултатът беше много вкусен – хапнахме зелника за вечера, заедно със зеленчукова супа.

viber_image_2021;п;оип-01-23_21-07-33

От теб остава да се потопиш в света на Winternight – ако още не си чел книгите, толкова много ти завиждам! И ще се радвам, ако решиш да опиташ рецептата.

viber_image_2021-01хноо-23_21-07-12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *