post

„Госпожица Загадини зъзнеше край огъня. Той не беше особено силен – само колкото да не е без хич. Въпреки всичко от малкото гърненце върху жаравата се носеше миризма на грахова супа със сланинка…

Вещиците хапнаха грахова супа със сланинка, доволно мазна, но – трябва да се отбележи – без сланинката. Баба беше привързала парчето сланина с връвчица и съответно го извади, грижливо го подсуши и го скъта за по-нататък. Въпреки глада си Госпожица Загадини остана впечатлена. Баба можеше и косъм да сцепи на две.“

Отново сме в Света на Диска (рецепта за кифлички със стафиди можеш да видиш ТУК, а за лучник – ТУК) и аз отново се престрашавам да сготвя нещо „по-така“, Добре де, не е чак много „така“, но се опитах да съм поне донякъде вярна на историята. Но да започна отначало.

В момента чета „Зимоковецът“ – започнах я в Боровец, реших, че ще е тематично. Това е третата ми книга за Тифани и, за разлика от обичайното ми четене, тази поредица я чета в правилната последователност. Само с Тери Пратчет човек може да научи повече за живота (и смъртта) от 134 страници (толкова съм прочетала дотук), колкото не би могло да влезе в главата му (и да остане там) и с 600 страници от други книги. Защото това е СЪР Тери Пратчет. Няма друг, който така да улавя есенцията на ВСИЧКО на страниците, няма друг, който така да умее да кара думите да се отпечатват в съзнанието ти.

viber_image_2021-02-03_19-20-0п-иоуй8-59

Вещиците винаги са ме впечатлявали, но в Света на Диска те са различни. Истински са. Толкова са истински, че никога не съм поставяла под съмнение думите им – те просто са верни. И живея според доста от тях. Дори да не съм истинска вещуря, поне съм господжа. И имам островърха шапка, макар и да не обичам черно – просто не е моят цвят. Имам обаче Първозрение и Второмисление струва ми се, но най-добре развито ми е Третомислието, което вечно си броди из подсъзнанието ми напълно развързано и самостоятелно. Но да минем на въпроса.

viber_image_2021-02-03_19-28-40

Много обичам грахова крем супа (и зеленчукови крем супи по принцип) и зимата редовно си приготвям най-различни вариации. Е, със сланина досега не бях (яла съм я основно пиперосана като добавка към домашно вино) и точно тази част не е за всеки – аз ям месо, не се мръщя нито на мазничко, нито на дреболийки, но „вкус приятел нЕма“. Затова, ако сланинката не е твоето нещо, може да опиташ други мои любими комбинации – с бяло или синьо сирене; с поширано или варено яйце; с бекон или пушено месо. Самата крем супа винаги я правя на око – днес сложих един пакет замразен грах, 2 малки картофа, малко готварска сметана, сол и черен пипер. Всичко с пасатора и готово. Накрая гарнирам с каквото реша и така изомагьосвам идеалната зимна вечеря (или обяд). Може да се добавят крутончета – аз сложих ръжени, такива според мен ядат вещиците (по-тъмни са).

viber_image_2021-0оо2-03_19-28-42

И понеже бях в щедро настроение не връзвах сланината, за да я извадя, но ти можеш да си по-стриктен, да си повече като Баба. Сега оставям инициативата в твоите вещи ръце – действай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *