Започваме нова поредица, защото установих, че има доста екранизации по книги, на които е редно да обърнем внимание, а сега, четейки „Властелинът на пръстените“, ми се стори удачен момент – желязото се кове, докато е горещо, а за екранизации се пише, докато книгата е (относително) прясна в главата ти.  Бях решила, че след всяка книга Прочетете още…

„Тя извади кутията с бисквитите на баща си и раздаде на всички. – Това ще ви оправи настроението. Семейство Уилсън изглеждат приятни. Не са виновни те, че токът е спрял.“ Тъй като „Мъртви гласове“ беше част от моя All Hallow’s Read тази година, вече писах малко за нея. Продължението на „Скришни места“ беше точно толкова Прочетете още…

В последните години твърдо спазвам традицията си да чета страшни книги през октомври. Инцииативата, първоначално стартирана от Нийл Геймън за мен си остава СТРАХотна и мисля, че ще я спазвам и в бъдеще. Идеята е доста проста – през целия месец октомври четем, споделяме и си разменяме книги, които смразяват кръвта ни. Всъщност не е Прочетете още…

„По същото време нейната съседка Лора разточила тънки бели кори и изпекла пухкава, накъдрена като косите на момиче баница, извадила риба и я опържила.“ Каквото и да кажем за баницата, малко ще е! Всеки обича баница в нейните безброй вариации, но най-вкусната баница си остава тази от ръцете на баба (или мама). И макар че Прочетете още…

„И слугите отнесоха бута и донесоха на негово място голям сладкиш със сливи. — Моля ви се, не ме запознавайте с този сладкиш — каза бързо Алиса, — иначе изобщо няма да мога да вечерям. Да ви дам ли малко сладкиш? Но Черната Царица погледна намръщено и изръмжа: — Сладкиш — Алиса. Алиса — Сладкиш. Прочетете още…

Невероятно, но факт – първият ни книжен солениш беше точно този. Искаме да се извиним на всички, че още не сме правили чеверме (въпреки всички запитвания) – знаем колко се надявахте, но стискаме палци нашият вариант на начос да ви хареса. Забавното фентъзи „Донеси ми главата на принца“ на Роджър Зелазни и Робърт Шекли е Прочетете още…

„I bite blueberry pancakes drizzled with maple syrup, extra butter – that expanding fluff, the berry’s pop against my teeth, butter’s bloom in my mouth.“ Първо искам да кажа, че според нас на всичко се полага extra butter. На палчинките пък особено. И второ – This is how you lose the time war е особена Прочетете още…

Докато се опитвах да спася една тавичка (която май е обречена), някак си реших, че е време да седна и да пиша за първото издание на Смълчаният читателски клуб на открито. Взех си купата с череши и ето ме преди лаптопа. Преди пандемията и извънредното положение успяхме да проведем цели пет сбирки на клуба в Прочетете още…

„Важното в случая е, че се виждаше и с просто око, че старата госпожа Стефания си беше смахната, и още как. Защо иначе ще си заслужи прякора „Шантавия до шия“. Враждата между нея и децата започна малко след като семейство Стоянови се премести в село Геврек – на 10 минути с кола от счупения мост Прочетете още…

„Мечо пък грабва, измъчван от глад, двадесет кифли със мармалад.“ Добре дошли във Вълшебната гора! Аз по принцип си живея там (макар че сега ми се налага да си стоя във вълшебния апартамент) и се обзалагам, че и ти не би отказал – говорещи животни, облечени със сладки, дрехи, фантастични приключения, разядки и раздумки – Прочетете още…