post

Зимен пир с пай със зеле и гъби от „Момичето в кулата“

„Дмитрий изпрати мъже да изискат гостоприемството на местния господар и после пируваха с пай със зеле и мариновани гъби.“ И почти като с магия отново сме в света на Winternight. Докато четях „Орикс и Крейк“, И. до мен четеше „Момичето в кулата“ (още я чете) и толкова много му завиждах! Идеше ми да грабна книгата Прочетете още…

post

Десет хиляди врати и няколко царевични хлебчета по-късно

Може би трябва да започна с това, че едни от любимите ми книги включват наличието на врати и ключове. Първите ми асоциации веднага са с Доор от „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и за господин Лъвхарт от „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“ – освен всичко друго, там има един страхотен цитат Прочетете още…

post

Най-хубавите коледни подаръци? Тези, които стават за ядене!

Не знам дали можем да си върнем Коледата. Имам предвид да спрем с безразборното и безмислено пазаруване. Да спрем с купуването заради самото купуване. Да започнем да мислим какво да подарим и, ако не можем да измислим нещо смислено и нужно, да попитаме. Избирането на подаръци се превърна едва ли не в консуматорски дълг и Прочетете още…

post

Баница за лакоми котки (и хора!) от „Ама че работа“

„По същото време нейната съседка Лора разточила тънки бели кори и изпекла пухкава, накъдрена като косите на момиче баница, извадила риба и я опържила.“ Каквото и да кажем за баницата, малко ще е! Всеки обича баница в нейните безброй вариации, но най-вкусната баница си остава тази от ръцете на баба (или мама). И макар че Прочетете още…

post

Начос от „Донеси ми главата на принца“

Невероятно, но факт – първият ни книжен солениш беше точно този. Искаме да се извиним на всички, че още не сме правили чеверме (въпреки всички запитвания) – знаем колко се надявахте, но стискаме палци нашият вариант на начос да ви хареса. Забавното фентъзи „Донеси ми главата на принца“ на Роджър Зелазни и Робърт Шекли е Прочетете още…

post

Шантавия до шия в село Геврек

„Важното в случая е, че се виждаше и с просто око, че старата госпожа Стефания си беше смахната, и още как. Защо иначе ще си заслужи прякора „Шантавия до шия“. Враждата между нея и децата започна малко след като семейство Стоянови се премести в село Геврек – на 10 минути с кола от счупения мост Прочетете още…

post

Баница с месо и лук по Тери Пратчет. Лучник по баба Десанка

“ – Брак ли? – продума тя накрая. – Брак, ами! – потвърди господин Гъгриза, мъчейки се да се изправи на крака. – Свястна жена е тя и пече много сносна баница с месо и лук, па си има и пълен комплект зъби. Знам понеже ми ги показа. Най-малкият ѝ син ѝ донесъм чудно купешко Прочетете още…

post

Какво е книжен брънч с кауза?

Смятам, че можем спокойно да се (само)коронясаме за кралици на закъснелите отговори. Любимо ни е да правим нещо известно време и чак след това да обясним надълго и нашироко какво представлява. Поправихме тази грешка единствено със Смълчаният читателски клуб и много се гордеем със себе си! И след като след 3 години изпълнение на поръчки Прочетете още…

post

Какво сготвихме за премиерата на „Вкусът на приключенията“?

„Палачинко живееше в буркана с брашно… От всичко Палачинко най-много обичаше да яде палачинки със сирене.“ Кой е Палачинко? Има ли палачинково чудовище? Кои са доматените пирати? Може ли да ядеш само коричката на хляба? Срещал ли е някой коричкозавър? Великаните обичат ли чай? Може ли едно прасе да стане шеф-готвач и да хапва само Прочетете още…

post

Как (и защо) да поръчаш от Trouble Bakers?

Есента дойде. Така де, почти. Навън все още е топличко, но ние се опитваме полека-лека да се завърнем в нашия вкусно-книжен свят след летните отпуски и TEDxStaraZagora – събитие, за което се готвих (аз, Деси) доста време и ми отне голяма част от креативната енергия, тъй като исках да кажа нещо важно и смислено от Прочетете още…