post

Не е каквото си мислиш. И няма общо с книгата. Всъщност има много общо с книгата, но причината да я чета вечно е в мен. Книгата (до този момент) е чудна. Интересна, вълнуваща, изпълнена с магия (и маслини, и хляб), но не по онзи фентъзи начин, с който сме свикнали напоследък. Стара магия. Божества, митове, властни владетели, красиви принцеси, смели герои.

Когато бях малка, някъде в периода 5-8 клас, бях луда по гръцката митология. Всичко ми се виждаше толкова интересно, направо… божествено. Гръцките богове не са като останалите – може би точно затова е толкова лесно да се привържеш към тях. Хем имат невероятни сили, хем са… хора! С редица недостатъци (добре де, понякога чак се чудиш как са богове), които ги правят толкова интригуващи. А и когато дори боговете са несъвършени, не може да се очаква, ние, хората, да сме. Което е успокоително не само когато си на 12 години.

„В дворците на Кносос“ е едва втората книга на Никос Казандзакис, която чета. Първата, разбира се, беше Алексис Зорбас и за мен тя ще си остане една от най-чудесните книги на всички времена. Това, което ми харесва в Казандзакис като автор е, че пише гениално без да е претенциозно. Може би времената са били други, а може би стилът му си е такъв. Но спирам с Алексис Зорбас – класическа „книга за живота“, която всеки трябва да прочете и да намери смисъла за себе си. За мен тя заема специално място и страшно много повлия на мисленето ми в определен период от живота ми (благодаря ти, Лазаре!), а в по-глобален план ме научи да гледам много по-спокойно на ставащото около мен.

За да приключа подобаващо с Алексис Зорбас – спирам, честна сладкарска!, споделям любимия си цитат от книгата (или поне този, който след толкова години още е в главата ми):

„Като дете насмалко не паднах в кладенеца; когато пораснах, насмалко не паднах в думата „вечност“; и в някои други думи още — „любов“, „надежда“, „отечество“, „бог“. Всяка година ми се струваше, че съм се спасил и съм отишъл напред. Не отивах напред — сменявах само думата и наричах това спасение.“

„В дворците на Кносос“ е книга, която преплита митологията с историята и художествената измислица. Любими персонажи от гръцките легенди се преплитат по особено красив начин, а резултатът не е манджа с грозде, а чудесно написана книга, подходяща, както за деца, така и за възрастни. Има трагедия, има и големи мечти – разказ за отминали славни времена и велики герои. Древна Елада през погледа на Казандзакис е малко по-различна, но в същото време все така позната и вълнуваща.

никос1

Както става ясно от заглавието, не съм завършила книгата. И е време да отговоря на големия въпрос – ЗАЩО? Защото я чета само когато съм в Гърция, а това е общо взето веднъж годишно за няколко дни. Вярвам, че ако стигна до остров Крит (имам такъв план за бъдещето), ще я довърша. Но дотогава ще я нося по различни гръцки плажове, села и острови. И в това се крие магията.

никос2

За  мен тази книга е специална и вече имам особена връзка с нея – факт е, че повече я снимам, отколкото я чета, но какво пък – никой не е казал, че всяка книга трябва да бъде завършена в определен срок. Затова стискай палци все пак да се добера до Крит и да разбера как свършва в историята в „В дворците на Кносос“ (без спойлери, моля!).

нокос4

P.S. Моето копие е старо, още от тиража на издателство Отечество, но наскоро Сиела преиздадоха книгата и най-готиното е, че изглежда по същия начин – с дебели корици и същата картинка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *