Monthly Archives: ноември 2016

„Бяха бисквити с парченца шоколад, течни бисквити. И то не какви да е, а домашните сини бисквити с шоколад на мама. Маслени и топли, с топящи се все още парченца шоколад. „ Синя храна – с това е пълна поредицата за Пърси Джаксън. Сини торти, сини бонбони и всякакви други цветни вкусотии. Не можем да […]

„А Мод пече сънища, защото когато мракът е прекалено гъст и твърде много неща са били разбити по твърде много начини, за да могат да бъдат поправени, тя не знае какво друго оръжие би могла да използва, освен сънищата.” „Баба праща поздрави и се извинява“. Тази книга ни прави безкрайно тъжни и щастливи едновременно. И […]

„Не знам кога започва Коледа другаде, но тук, в село Шумотевица, Коледа почва в деня, когато печем меденките. Тогава е почти толкова весело, колкото на Бъдни вечер. Ласе, Бусе и аз получаваме по една голяма топка тесто за меденки и можем да си изпечем каквото ни се прииска. Представете си, последния път, когато щяхме да […]

„Най-сетне, когато и последните хапки тиквен пай бяха изчезнали от златните подноси, Дъмбълдор даде знак, че е време да си лягат и тримата веднага скочиха.“ Наскоро ми беше изтъкнато, че съм „fantasy girl“. Реакцията ми в онзи момент беше: Не го казах на човека, но в главата ми определено изскочи тази мисъл. И за да […]

За да се вдъхновя за написването на този текст не ми трябваше много. Или по-точно: 5 канелени кифлички 2 сладки сънища половин меденка четвърт мандарина 1…бих искала да кажа чаша прясно мляко, но пих от бутилката и предполагам, че се равнява горе-долу на толкова В интерес на истината това беше обядът ми. Често това е […]

 „…Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствал.- Сега ми е добре – рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото – отлично…Сега просто му се искаше да […]

Кой е Нийл Геймън? Всеки (по)читател на фантастичното знае отговора на този въпрос. И същевременно едва ли дори самият автор е наясно. Аз го срещнах, естествено, на страниците на книга. Първото нещо, което прочетох беше неговата „Книга за гробището“. Макар и за по-млади читатели, тя много ми допадна и без колебание грабнах „Никога, никъде, никой“. […]