„…Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствал.- Сега ми е добре – рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото – отлично…Сега просто му се искаше да поседи на верандата, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, на кифличките, на какаото и на Карлсон.“
В първото интервю, което някога дадохме за сайта на Успелите имаше въпрос на кой литературен герой се оприличаваме. Отговорът на Пролет тогава се оказа много подходящ за днешния ден:
Карлсон казва за себе си: „Но нали аз съм един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си”. Бих добавила и скромен. А единствената разлика е, че не съм се родила мъж.
За относително краткото време, от което аз и Пролет сме Trouble Bakers сме правили палачинки от Пипи Дългото Чорапче, играли сме на нещотърсачи заедно с децата в In the mood all together и сме чели любими пасажи от книгата.
Книгата, която за мен отвори широко вратата към четенето преди много години беше „Братята с лъвски сърца“. Дори в момента, пишейки този текст, очите ми се насълзиха. Странното е, че не си спомням всичко, което се случва на страниците, но усещането остава завинаги. С цялото си сърце вярвам, че хората не си отиват истински от нас и един ден ще се срещнем за нови приключения в чудната страна Нангияла.
За да спра да подсмърчам, ще се почерпя с канелена кифличка. А на теб предлагам да прочетеш този текст, за да вникнеш по-добре в душевността на една от най-влиятелните личности в детската литература и един от най-необикновените хора, които са се раждали някога.
