За рождения си ден получих Kindle. Получих и…wait for it…343 електронни книги като подарък. Цяла библиотека. Сякаш в един-единствен ден, всичките ми книжни мечти се превърнаха в реалност. А дори не знаех, че съм ги имала.
По принцип обичам хартиени книги. Всъщност ги обожавам. Обичам да ги държа в ръцете си и да ги мириша. Един ден искам да имам огромна библиотека (като от „Красавицата и звяра“, но много по-голяма!). По тази причина отначало гледах Kindle -a със страхопочитание – толкова красив, нов и…технологичен! Аз съм леко старомодна и тази, на пръв поглед обикновена, вещ за мен е нещо много специално.
Не съм искала електронен четец (или по-скоро не съм имала намерение да си купувам такъв), но съм се замисляла за предимствата – ужасно трудно е да носиш „Хрониките на Нарния“ в чантата си. Или да четеш от книга, която е 800 страници в метрото. Да не говорим за хилядите (милиони?) книги, които не са преведени на български, не са толкова известни и не могат да се намерят по книжарниците. Но ги има в електронен вариант.
След като се справих с техническата част (с помощ, разбира се) и успях да прехвърля цялото си съкровище на Kindle-а, започнах да разглеждам. Първата книга, която ще прочета на новото устройство щеше да е съдбоносна – до голяма степен от нея зависеха чувствата ми към самото четенете на електронни книги. Такива всъщност и преди съм чела – на компютъра и телефона си, но това е напълно различно. Ново преживяване.
Започнах да прехвърлям заглавията – имаше познати имена като Тери Пратчет, Нийл Геймън, Стивън Кинг, Чък Паланюк. Имаше бизнес книги и такива за… дресиране на кучета. Отначало мислех да заложа на нещо познато, но реших, че това е страхлива постъпка и ще рискувам. Така погледът ми попадна на „Libriomancer“. Първо ме грабна заглавието – звучеше ми толкова…библиотечно! След това прегледах набързо за какво се разказва и вече знаех, че това ще е КНИГАТА. Още след благодарностите на автора вече бях потънала в нея.
LIBRIOMANCER: Magic ex Libris (Book One)
Ако някога ти се е искало да можеш да отвориш книга и да извадиш от нея нещо, което ти трябва (магическа отвара, меч, вълшебна пръчица, невидимо наметало и т.н.) – това е изкуството наречено libriomancy. Стига нещото да не е твърде голямо, можеш да го материализираш в реалния свят. Това правят либриомансърите. Те буквално бъркат в книгата с помощта на нейната магия (една книга може да бъде използвана по този начин само ако достатъчно много читатели вярват в нея) и вадят, каквото им трябва. Но, разбира се, нищо не е толкова просто. Има книги, които са твърде опасни и са заключени. Хора, които искат да злоупотребят с тяхната магия. И книги, които искат да бръкнат в теб…
В този нов свят, който гради Jim C. Hines има също така вампири, върколаци, нимфи, магьосници и всякакви други магически същества, които се полагат на едно добро ърбън фентъзи. Но има и Smuge – fire-spider, който (очевидно) е перефектният домашен любимец, защото започва да се нагрява (и буквално се подплава) при наближаваща опасност. По принцип не обичам паяци, но този ми стана безкрайно симпатичен още от самото начало.
Тази книга е литературна разходка и находка за всеки запален читател. Тя е наситена с действие и пълна с изненади. Книга, която не издава всичките си тайни наведнъж. С безбройните си референции, тя е мехлем за душата на всеки гийк . Тя е жива и те кара да си задаваш десетки въпроси. Книга, която сякаш е писана за мен.
Влюбих се в нея, защото искрено вярвам, че книгите наистина могат да бъдат опасни оръжия. Че читателите придават сила на думите. Че библиотеките ще спасят света.
По разни космически и неведоми пътища, книгите намират своите читатели. Понякога цялата Вселена заговорничи, за да стигнете един до друг. И когато се срещнете е най-прекрасното чувство на света. Това се случи с мен и Libriomancer. И макар и да знам, че има други книги от поредицата (които сигурно ще прочета по-натам), тази е отделно пътешествие. Първата книга, прочетена на Kindle. И знам, че няма да е последната.
