Из житейските мъдрости и глупотевини на мотовете
Правило №1:
Ако хапнеш ягодки, два банана, чепка грозде, половин диня, три домата и две и половина краставици, в никакъв случай не яж и пакет бисквити (дори да са от любимите шоколадови!)
Не съм била толкова развълнувана за книга откакто прочетох „Чорапът, който промени света“. Истината е, че още когато за пръв път чух за „Приключенията на мотовете“ исках да прочета книгите. Добре, че беше Пролет, която вчера на щанда на „Аз чета и приятели“ в НДК (за всички покупки от Пролетния базар на книгата ще пишем съвсем скоро) каза, че няма смисъл да купуваме само първата част и по-добре да вземем 3-те заедно. Толкова съм ѝ благодарна в момента! Това беше най-мъдрото решение и сега имам още цели 2 книги за четене – УРА!
А сега за МОТОВЕТЕ! Те са просто прекрасни и аз се влюбих в тях от първата страница! Чудати пухкави същества, които живеят в гардероба и сменят цвета си според дрехите (и емоциите) на хората. И тук идва първата добра новина за моите мотове – дрехите ми са толкова шарени (а аз съм вечно във възторг от нещо), че те със сигурност живеят цветно и щастливо!
Това е една от онези книжки, след които не искаш да спиш, защото си твърде радостен и вместо това цяла нощ търсиш мотове из къщата. Книга, която горещо ще препоръчвам в следващите месеци (или години?). Защото мотовете ни учат да ценим важните неща в живота. Даже си мисля, че е възможно аз самата да съм мот и ако е така, трябва да се преместя да живея в Мотилия (Страната на мотовете). И двете с принцеса Пагу имаме дълги мигли (според приятелят ми, когато мигам няколко къщи в съседни квартали падат), гальовни сме и спим дълбоко. Смятам, че приликите са повече от очевидни (хи-хи).
Но стига за мен, да се върнем към МОТОВЕТЕ. Освен сладки и мекички, те са добри и чувствителни. Всичко, което искат е да живеят в мир и разбирателство с хората. Но човеците са забравили как да бъдат щастливи и мотовете са тук, за да им припомнят. С помощта на децата те измислят план и…добре, няма да ти разказвам повече. Време е сам да тръгнеш на приключение заедно с Мукси, Доди и Бобо и да се опиташ да промениш света.
P.S. След като прочетох книгата нямах търпение да пиша на авторката Радостина Николова и да, тя също е мот, това се разбира и от един разговор с нея (много милиони сърчица).