„- Ей – подвикна ни продавач на фурми, след като продължихме пътя си, – два килограма кахъри безплатно или един килограм иракски фурми, с които да забравиш своя кахър?
– Ако е така, по-добре фурмите – отвърна дядо и аз получих от продавача плик с едри сочни фурми.“
За нас (почти) всички книги имат вкус или аромат. Често и двете. Тази определено има вкус на фурми и аромат на различни подправки. Също така винаги ни се е струвало по-лесно да пишем за нещо вкусно докато го хапваме, затова Деси пише този текст, ядейки фурми. Горният цитат не е единственото място в книгата, където се споменават тези вкусни плодове (чак днес разбрахме, че фурмите са плодовете на финиковата палма), но да започнем отначало.
С тази книга ни срещна Нощ на литературата 2018. Така и не успяхме да напишем пост за читателските гнезда, които обиколихме затова сега ще разкажем съвсем накратко.
Всички места бяха страхотни, книгите страшно много ни харесаха, макар и засега „Жената, която продаде мъжа си на битака, или как станах разказвач“ на Рафик Шами да е единствената, която сме си взели. На някои локации имаше не само четене, но и пеене (очевидно харесваме македонска музика!), в Читалище.то имаше и от нашите книжни сладкиши и солениши. Актьорите, които четоха избраните откъси пасваха на книгите като ръкавица и наистина се впускаха в историите с ентусиазъм. Цялото преживяване беше наистина страхотно, но да се върнем на книгата.
Рафик Шами е може би най-известният сирийски автор, който обаче след известно скитане по света, остава да живее в Германия и пише на немски език. Той е много повече от писател, макар и да има десетки издадени книги и литературни награди – той е разказвач! За нас това е една от най-чудните професии на света, но след като започнахме да четем книгата (не сме я свършили още, но сме към края) – и една от най-трудните.
В романа се смесват истории от детството на автора, прекарано в любимия Дамаск, първите му стъпки в разказваческото майсторство, както и негови размисли за значението на устното творчество, приказките, езика и общуването между хората. Книгата е изтъкана от истории, които понякога се преплитат една в друга, а емоциите се изливат върху читателя от страниците.
(тук вече пише Деси от нейно име)
Потапяйки се в думите на автора, наистина усетих как си играя по улиците на Дамаск, как слушам истории в двора на къщата на писателя, как слушам приказките на Шехерезада по радиото… Признавам си, че обичам носталгични разкази и затова книгата ме грабна от самото начало.
Освен фурмите, които вече споменахме, в книгата по-специално внимание се обръща на шоколада, който като дете е обожавал малкият Рафик.
„Обичах швейцарски шоколад, какъвто той от време на време носеше от Бейрут. Този шоколад ми се услаждаше особено много, най-вече като си представях какъв път е изминал, преди да кацне на дланта ми. От опаковките му си правех книгоразделители, а от фолиото сестра ми сгъваше миниатюрни лодки и хвърчила.“
И докато на фурмите и шоколада няма какво да им готвим, то салатата „Табуле“ е друга история. И двете с Пролет обожаваме арабската кухня – фалафели, хумус, арабски питки… Само при мисълта за тях ни потичат лигите.
„- Но тази история изобщо не ти е известна. Говориш като някой, който твърди, че не разбира защо на хората от Дамаск устата им се напълва със слюнка, чуят ли табуле и кибе.
– Ама то се знае, табуле и кибе са изключително вкусни – отговорих аз, без да подозирам, че съм се хванал на въдицата.“
И дойде време за рецептата. Искаме да подчертаем, че това не е оригиналната рецепта за „Табуле“, но на нас така ни хареса, а и все пак има основните продукти.
Продукти за 1 порция:
1 връзка магданоз
4-5 с.л. сварена киноа
половин голям домат
1/2 средна глава червен лук
сокът от 1/3 лимон
хималайска сол
черен пипер
зехтин
Приготвяне:
1. Сложи киноата да се вари според указанията на опаковката.
2. През това време нарежи на ситно магданоза, лука и домата.
3. Изцеди сока от лимона и добави подправките.
4. Накрая сложи и готовата киноа и разбъркай добре.
5. Консумирай с удоволствие и без мярка, защото тази салата е супер полезна!
