„Той тикна в ръцете му голяма пластмасова купа. Бриян предпазливо надникна вътре и попита обнадеждено:
– Това принцеси ли са?
– Зависи кого питаш, в нашия край им викат станджанки. Но както и да им казваш, са много вкусни. Вземи си, де!
Бриян не смяташе да чака втора покана – грабна една филия и я захапа като озверял хищник. Принцесите бяха наистина чудесни – с хрупкава коричка, мека среда и добре овкусена кайма. Дори имаха шарена сол отгоре.“
Иска ни се да мислим, че докато е писал тази сцена Мартин Колев е мислела за нас, но най-вероятно е мислел за принцеси. Дано си закусил, защото ние имахме „нещастието“ да прочетем това описание снощи и едва заспахме! Тази сутрин се събудихме с мисълта за старнджанки и с радост можем да съобщим, че ги хапваме, докато пишем тези редове.
Ако и двете сме принцеси, Пролет щеше да е принцеса с кайма (защото обича повече месо), а Деси – с яйце и сирене. Обаче фактите говорят, че обичаме всякакви принцеси (и филии като цяло). Докато бяхме в гимназията всяко лято ходехме на море в Бургас, в апартамента на една приятелка. Странджанките (понеже там така са известни) често бяха част от преживяването, а пък принцесите с кайма (което си е абсолютно същото) ги хапвахме обикновено във влака.
За мен (Деси) най-вкусните принцеси с кайма се получават на скара или в онези странни стари парти грили, които приличат на два тигана, захлупени един върху друг. Също и на обикновен парти грил стават вкусни. Може би във фурна би бил последният ми избор, но само с фурна разполагах в момента на приготвянето им днес.
„Гледката на двама души, нагъващи принцеси с религиозно удоволствие, бързо привлече интерес.“
И ние винаги точно така нагъваме принцеси, защото вярваме, че това е най-правилният начин!
Очевидно това не е ревю на Софийски магьосници 2 – за него ще трябва да почакаш малко. Все пак наличието на храна още в началото много ни хареса и нямаме търпение да продължим натам – може Мартин да ни изненада с още някоя вкусотия (стискаме палци!).
Друго основно нещо при принцесите са подправките – ние ги предпочитаме с шарена сол (въобще Пролет е почитателка на всякаква сол) и черен пипер – той си е направо задължителен. Каймата най-добре да е мляно месо и да я овкусяваме сами – нямаме чак такова доверие на готовите миксове.
Хлябът също не е за подценяване – не може да имаш вкусна принцеса с посредствен хляб. Ние залагаме или на класически бял (ненарязан) хляб от пекарна, който е много по-мек или на питателен пълнозърнест хляб със семена (на снимките са с такъв).
Рецепта няма да пишем, а това беше нашият кратък Гид на добрата странджанка. Можеш да ни споделиш някоя твоя тайна – например слагаш ли яйце в каймата или някоя друга вълнуваща подправка.
Ние се връщаме към четенето с пълни стомаси – УРА! Все пак това е Trouble Bakers – книги и храна, храна и книги, ръка за ръка.
