„Do not judge other species by your own social norms.“
По принцип си избирам книгите предимно на сляпо. Имам буквално стотици в Kindle-а ми, благодарение на моя digital book scavenger. Скоро не бях чела научна фантатсика (все пак аз съм си „fantasy girl“) и този жанр ми беше залипсвал. И преди бях мяркала тази и заглавието винаги ми се е струвало особено примамливо. Този път не успях да устоя и се озовах на борда на Wayfarer.
Не бях чела подробно за какво се разказва книгата, но ако аз трябва да я определя с 3 думи (ще бъде на английски, понеже така я четох), те са:
- uplifting
- gender bending
- mind blowing
Това е историята на един екипаж, но всъщност не е една история. Историите са толкова, колкото и членовете на борда на космическия кораб, който създава маршрути през Галактиката като за целта създава черни дупки. Героите са толкова страхотни и истински, че се влюбих във всеки един от тях. Цялото четене на тази космическа опера ми донесе толкова чиста радост, че е трудно за обяснение. Искрено вярвам, че това е книгата, която може да направи всеки, който се докосне до нея по-добър човек. Книга, която е по-човечна от всичко, което бях чела напоследък.
Как може книга за извънземни да е толкова човечна ще попиташ. И аз това се чудех. Но истината е, че такава връзка с героите и емпатия отдавна не бях изпитвала.
Тази книга подпали душата ми и вярвам, че след затварянето ѝ, бях променена. Приятното чувство и лекотата, с която е написана я правят различна от студените научни фантастики, на които бях попадала в последните години. Във всеки ред си личи любовта на авторката към човечеството, което, макар и далеч от съвършено, има какво да даде на Вселената. Знам, че всичко дотук звучи много абстрактно, но не ми се иска да разказвам сюжета. Това пише на задната корица:
„Някъде из пренаселеното небе екипажът на кораб за създаване на космически тунели скача от планета на планета на път към най-значимия пробив на живота си. В мащаба на Вселената човечеството е незначителен вид, а един раздрънкан строителен кораб е едва петънце на звездната карта, но всички пътешествия оставят своя белег и дори най-обикновените хора имат истории, които си струва да споделят.“
Романът изследва отношенията между различните видове по толкова непринуден начин, че ти става едно такова топло и хубаво. Приключения не лиспват, а заглавието наистина отговаря на действието. Разбира се, има порядъчно количество случки, и рев имаше, но сред тези толкова различни наглед персонажи, аз се почувствах у дома.
И сега първата най-хубава част: книгата е издадена и на български език! Истината е, че не бях чувала да се говори за нея никъде в книжните среди у нас (които уж следя). При мен тя попадна по съвсем друга линия, но много се радвам, че издателство Артлайн са решили да направят България по-добро място за живеене като я издадат (не преувеличавам – толкова е хубава!). Тъжна съм, че очевидно няма особено голяма популярност и се надявам някак да успеем да поправим тази злина!
Затова слагам линк към изданието на български с надеждата да решиш да си я купиш – дори аз обмислям да го направя, нищо, че имам и следващите части (мисля, че са още две) на английски език. Ако обичаш забавна и човечна научна фантастика, която да не можеш да оставиш и след която да се почувстваш наистина добре, това е твоята книга.
И сега втората най-хубава част: в книгата има много храна! И то такава, която не е съвсем извънземна и може да се приготви от вещите ръце на Trouble Bakers. Героите хапват често като тестените изделия са на почит, което може само да ни радва (за разлика от другата научна фантастика, която най-силно ме впечатли в последните години – The stars are legion, тук положението е вкусно, а не отвратително – УРА!). Очаквай някоя нова космическа рецепта съвсем скоро!
