Когато за първи път видях „Дракончето с шоколадово сърце“ знаех, че тази книга е точно за мен. Корицата беше страхотна, заглавието – също. Книга за дракони и шоколад – вътре съм с двете ръце и двата крака! Нямах търпение да си я подаря, което се случи на Панаир на книгата.
Това е първата книга, която прочетох през 2020 и се надявам цялата книжна година да ми върви по цветни пламъци и шоколад. Преди да започна да я чета всъщност малко се притеснявах – звучеше добре, но няма ли да е прекалено детска? Никога не съм се радвала толкова да греша!
„Дракончето с шоколадово сърце“ е книга за дракони и шоколад. Но много повече от това е книга за търсенето на призвание. Радам се да докладвам, че тя се оказа от онези книги, които ме карат да чувствам всичко твърде силно. Ядосвам се, ако се е случило нещо несправедливо и не мога да си намеря място дори да не се е случило на мен. Според мен това е прекалено засилено чувство на емпатия – страничен ефект от четенето като цяло. Затова всеки път когато нещо в книгата не беше честно, част от мен искаше да избухне в пламъци и да изпепели всеки ужасен човек, който носи отговорност. Така правят само истински хубавите книги.
И преди да съм забравила – Авантюрин е страхотно име за дракон! Точно толкова страхотно, колкото е Дунав за змей (любимият ми змей наистина се казва Дунав (ако изключим Змей Митоблуден от „Градът на сънуващите книги“) и е от книгата на Божидар Грозданов „Новопокръстени звезди“. Тя е може би най-епичното научно-фантастично българско фентъзи, което съм чела някога и я препоръчвам с цялото си самодивско сърце).
Доколкото успях да се оринетирам, повечето (или всички?) дракони са кръстени на камъни – скъпоценни или не. Като бях в гимназията обръщах голямо значение на камъните и тяхната сила и макар отдавна да не се вълнувам от такива неща, бих носила авантюрин с удоволствие (гугълнах – явно има различни видове и цветове, изборът ще е труден).
И след поредното отклонение – обратно към книгата! Време е да се спра на шоколада. Толкова много шоколад! Колко много? Прелива от страниците! Горещ шоколад (най-важният вид шоколад в книгата), шоколадови тарти, шоколадови кремове, шоколадово-бадемови сладкиши… а има и гофрети, палачинки и бретцели! Очевидно е, че това е книга, по която ще се шоколатиерства!
Всъщност на коледното ни парти имаше изненада – мини шоколадов фонтан, който беше вдъхновен от „Дракончето с шоколадово сърце“. Но след като я прочетох реших, че това е малко – време е за нещо истински голямо и шоколадово! Няма да издавам много отсега, но през февруари те очаква най-шоколадовото събитие, което можеш да си представиш. Ние и любимата ни Албена ще обединим силите си на кулинарни магьосници в Работилничка за сладки моменти и ще сътворим книжни сладкиши и какаови изкушения, които ще разтопят шоколадовото ти сърце.
И сега отново осъзнавам, че за книгата реално нищо не казах. Но все пак ще обобщя най-важното:
- има шоколад
има дракони
има приключения
има Марина и Силке – girl power!
не е прекалено детска
има кулинарни магьосници
фантастична е!
Само едно нещо ме подразни. Всеки пък, когато биваха споменати магьосниците на краля пишеше „магьосници воини“. И така и не разбрах дали трябва да са войни, в смисъл като войници, и думата е объркана или „воини“ означава нещо друго и трябва да си се пише така. Е, така или иначе, книгата пак си беше страхотна от началото до края и заслужи 5 звезди в GoodReads.
P.S. Интересен факт е, че съпругът на авторката също пише за дракони. Сигурно защото синовете им обичат дракони. „Дракончето с шоколадово сърце“ е част от поредица – надявам се, че ИБИС ще издадат и останалите книги!
