Докато се опитвах да спася една тавичка (която май е обречена), някак си реших, че е време да седна и да пиша за първото издание на Смълчаният читателски клуб на открито. Взех си купата с череши и ето ме преди лаптопа.
Преди пандемията и извънредното положение успяхме да проведем цели пет сбирки на клуба в Читалище.то. Още тогава си мечтаех за летните месеци, когато ще можем да почетем на открито, а есента отново да се събираме на любимото ни книжно място. Нещата не се случиха точно както във фантазиите ми, но все пак се случиха!
Определихме датата 3 юни и реших да действам. Два дни след като публикувах събитието във Facebook, групата беше пълна – записаха се 15 човека. Реших, че дори на открито, не е добра идея да сме повече и престанах да „промотирам“ събитието (нямам предвид с платена реклама в социалните мрежи, това никога не го правим, а просто да каня още хора или да пиша статия в Uspelite.bg).
Така дойде 3 юни – времето беше доста променливо, но прогнозата сочеше, че шансът да вали между 19 и 21 ч. е 6%, а температурата ще е 17 градуса, което ми се стори приемливо. От сутринта до 17 ч. се отписаха повечето хора – дали поради ангажименти или от страх да не им е мокро и студено. Вярвам, че всеки е имал своите основателни причини и дори да не ги разбирам, те са си негови (а и знам, че ще се видим на следващо събитие).
Сега обаче искам да разкажа за сбирката, която все пак се проведе – вече бях приготвила половин морковена торта (за половина рожден ден!), мини ягодови пайове и пълнозърнести соленки със семена и нямаше какво да правя с всичката тази храна. Втората причина да не отменя клуба беше, че все пак имаше хора, които не се бяха отписали и явно имаха желание да дойдат. Третата причина беше, че вече имах уговорка с БНТ да ме интервюират преди събитието за предаването Библиотеката.
6 човека присъствахме на клуб №6 – някак тематично се получи. Благодаря на Зорница, Марина, Ваня, Валерия и Петър, които се оказаха едни наистина смели читатели! Дойдоха, получиха огромни парчета торта (+ книжни сладкиши и солениши за вкъщи), говорихме си и четохме заедно поотделно. По време на самото четене дори имахме музика за фон – един уличен цигулар ни разходи из три музикални века в рамките на един астрономически час! Повече по темата може да прочетеш ТУК, в интересния материал на Ваня, която има добър слух и ни разказа за мелодиите, които чухме.
В един момент към четенто пожела да се присъедини и едно любопитно куче, което явно беше надушило тортата – разнообразни неща се случват на открито. В последните 20-тина минути времето наистина се захлади, но по алеите въпреки това се разхождаха хора по къс ръкав. Минаха и група младежи (да не кажа деца), които бяха направили наистина нетрадиционен избор на музика за възрастта си – слушаха Радка пиратка и очевидно доста се кефеха да карат колелета под звуците на този хит от миналото.
Аз имам огромен проблем с това да помня имена – физиономии – да, но когато се запознавам с някого, в момента, в който ми казва името си, в главата ми се появява бял шум и абсолютно никога не го научавам. Лошото е, че това често се повтаря по няколко пъти. Гарантирам обаче, че ще запомня имената на петте човека, които ми правиха компания онази вечер в парка.
Всяко едно събитие, малко или голямо, отнема доста време и усилия. Полагаме старание и труд, за да може всеки, който припознава идеите на Trouble Bakers да се чувства добре и на място (не знам дали винаги се получава, но се опитваме). Последният Смълчан клуб не беше най-комфортното преживяване – имаше своите „ups and downs“, плюсове и минуси. Но точно това направи изживяването интересно – всеки знае какво има в зоната му на комфорт, а дори на мен ми се наложи да изляза от нея. Защото с неудобствата, идват и неочакваните моменти.
Помислете за любимите си книги. Нима героите в тях са решили да изчакат да са сигурни, че няма да вали, за да тръгнат на приключение? Спряла ли е прогнозата за времето Фродо и Сам? Една приятелка ми каза, че хората четат, за да не трябва самите те „да правят неща“, но аз си мисля. че не е така. Вярвам, че много от нас искат да приличат на героите от книгите, които четат. Винаги когато попадна в особена ситуация, се сещам за нещо, което съм прочела, нещо, което дори да не ми дава решението наготово, ме тласка към него. И щом Алиса е вярвала в не по-малко от шест невъзможни неща преди закуска, аз реших да повярвам, че все някой ще дойде на студен юнски читателски клуб в парка. И не сгреших!
Мисля, че Зорница, Марина, Ваня, Валерия и Петър са като мен – в дъжд, студ или слънце, стига да си наумят нещо, ще го направят. Готови за книжни приключения! Без тях щях да си ям торта сама и да си чета сама (или с Игинатора). Което всъщност не е нещо ужасно – знам, защото го правя често в дните, в които няма сбирка на Смълчаният клуб. Но заедно отпразнувахме половин специален рожден ден и съм ужасно щастлива, че въпреки всичко, те решиха да споделят времето си с мен. За останалите има юли. 🙂
До нови книжни срещи!
P. S. Благодаря на Иван за масичката!