Хо-хо-хо! Втора коледна рецепта – истинско чудо! И то за солениш! Наистина не е за вярване.
Обичам тематичното четене, но в последните години ми е все по-трудно да намирам интересни неколедни коледни книги (т.е. такива, които да не са твърде типично коледни). Така стигнах до идеята да прочета коледна мистерия – хем донякъде е съвсем типично, хем аз самата не бях чела такава. Като цяло нямам голям опит с мистериите (може би ако не броим П.Г. Удхаус, но там хуморът е на преден план сякаш) – чела съм само една книга на Агата Кристи и до вчера буквално нито една от историите за Шерлок Холмс. Което е странно, защото като малка любимата ми книга беше „Изгубеният свят“ – една от малкото, които съм препрочитала и бих го направила отново. Още по-странното е, че първият ми случай на Шерлок Холмс не беше писан от Артър Конан Дойл, а от Джеймс Лавгроув. Как така?
Не знам дали Джеймс Лавгроув е единственият, който продължава завета на Сър Артър Конан Дойл, но със сигурност го прави по изключително уважителен начин. За да съм сигурна в това, след като прочетох Sherlock Holmes and the Christmas demon, прочетох и една от оригиналните истории за Шерлок, отново коледна, The adventure of the blue carbuncle. И наистина, новият автор не само е използвах героите, но и стила на оригиналните мистерии – звучат като писани от един и същ човек (разбира се, аз съм сравнила само тези двете и със сигурност все пак има разлики). Дори самата книга за коледния демон (която е четвъртата мистерия от новата серия) започва с посвещение на автора, което е за Сър Артър Конан Дойл.
Мистериите безспорно са увлекателни и, ако не е така, значи има нещо сбъркано (в тази нямаше). Нашата започва по Коледа с една млада разтроена жена (и бъдеща богата наследница), която мисли, че губи разсъдъка си, защото измислено същество от легендите (коледният демон) е започнало да оставя „подаръци“ из замъка, където живее заедно със семейството си. След това е видяла и мистичната фигурна (или поне така си мисли) да върви по заледеното езеро около имението.
За да поучи наследството си, тя трябва да е с всичкия си (разсъдък) към датата на рождения си ден (Коледа), но това не е сигурно. На всичкото отгоре майка ѝ се е самоубила и може би броди из замъка. Шерлок Холмс заедно с BFF-a си Доктор Уотсън решава да дадат шанс на случая и приемат поканата за гости в замъка на заможното семейство. Там, разбира се, има куп интересни герои, странни случки и нови загадки. Няма да разказвам останалото – за мен лично беше интересно да тръгна по следите на мистерията заедно с двама толкова прочути герои. И макар че познах половината край, не отгатнах останалото, така че съм доволна.
Оригиналната история за Шерлок Холмс, която четох е доста кратка (пише 70 стр., но на мен ми се сториха дори по-малко) и разследва изчезването на известен син скъпоценен камък, който се оказва скрит в… пуйка! Хареса ми тази находчивост, но повече няма да издавам, тъй като, както казах, разказът е кратък.
И сега да поговорим за храната (да си дойдем на думата демек). Това, което уважавам на подобен тип романи е точно тя – джентълмените (и дамите) знаят как да се наслаждават на живота. Пиенето често е повече от яденето (всеки успокоява неврите си с бренди, а на вечеря се тестват поне 3 (а понякога и 7!) вида вино, хората имат изтънчено небце), но масите са впечатляващи и отрупани с всякакви специалитети – по Коледа още повече. Действието в Коледният демон се развива в Йоркшир и просто нямаше как да не се опитам да направя нещо много типично и английско от региона, а именно йоркширски пудинг. В самата книга присъсътва основно пудинг с бъбреци и черен пудинг, но все пак са в Йоркшир!
И за ралика от пудинга на Доктор Йоткер, този нито представлява кремче, нито е сладък. Не знам как точно да го обясня – И. направи асоциация с мекици (като миризма, макар че не се пържи в нормалния смисъл на думата), но вкусът е различен. Тестено е – съставките са яйца, прясно мляко и брашно все пак, но не е съвсем познато (може би малко напомня нещо средно между дебела палачинка и гофрета?). За да разбера техниката, се доверих на Джейми Оливър и ви съветвам да направите същото – затова оставям неговото видео и указания. Аз някак не вярвах, че ще се получи точно като в клипчето, но, поредно коледно чудо, получи се!
И тъй като този пудинг е нещо като хлебче, може да се сервира с различни мазилца, колбаси, сирена – изборът е голям. Бон апети!
