След предишното ни сладко-книжно приключение в кризисен център „Самарянска къща“ (снимки, от което можеш да разгледаш тук) знаехме, че със сигурност ще им гостуваме отново. Имаше толкова много мацане, усмивки, ентусиазъм и вкусни моменти, че нямаше как да им устоим. Истината е, че това беше и едно от най-важните и смислени събития за нас през изминалата […]
Author Archives: Деси-с-лава
„Унки се суетеше около бишкотения сладкиш, който се опитаха да направят двамата с Джони рано същата сутрин.“ Тъкмо щяхме да започнем с това колко много сме говорили за тази книга и се усетихме, че всъщност точно тук не сме (което е ужасно голям и непростим пропуск!). Затова днес, в Международния ден на детската книга, ти […]
„- Красотата сама по себе си е украшение – каза мама Муминка приятелски. – Деца, яжте повече яйца, цяла зима сте били само на иглички! И пак се скри в кухнята.“ Много пъти сме казвали, че детските книги не са само за деца. В тях се крие толкова мъдрост, топлота и вълшебство, че едно от […]
„Stories are the wildest things of all, the monster rumbled. Stories chase and bite and hunt.“ Скоро не съм писала за книги. Поне не тук. A monster calls (Часът на чудовището) е книга, която се чете за около 3 часа. Но остава с теб за дълго. 123 страници в електронния си вариант на английски език […]
„- Да, ама ако драконът се появи тъкмо когато не бива да безпокоим Кристофър Робин? – умисли се Прасчо. Пух се почеса по главата. Той предпочиташе въпроси като „Какво ти се хапва?“ или „Искаш ли да ти сипя още?“, но се постара да отговори.“ Ще започна с това, че и ние предпочитаме тези въпроси. Мечо […]
„Тази вечер Голиат носи две чаши горещ шоколад, сяда на един голям фотьойл и ме прегръща. – Стани мечка – казвам. И го прави. „ Неведнъж сме говорили за „Изключителната и удивителна приказка за Мирър и Голиат“, затова няма да те разсейваме с дълги разсъждения около книгата и (като никога) ще караме по същество. След като […]
Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодията на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? През 1883 година Иван Вазов е […]
„В стъклени камбанки и чинии са положени шоколади и бонбони, Венерини зърна, трюфели, мендиани, карамелизирани плодове, купчинки лешници, шоколадови мидички, захаросани розови листенца, виолетови целувки… Скрити от слънцето зад наполовина спуснати транспаранти, искрят приглушено, сякаш потънало съкровище, пещерата на Аладин, пълна със сладки формички.“ Днес е 14-и февруари. Вторник. Може би е Свети Валентин. Или […]
За рождения си ден получих Kindle. Получих и…wait for it…343 електронни книги като подарък. Цяла библиотека. Сякаш в един-единствен ден, всичките ми книжни мечти се превърнаха в реалност. А дори не знаех, че съм ги имала. По принцип обичам хартиени книги. Всъщност ги обожавам. Обичам да ги държа в ръцете си и да ги мириша. […]
Този текст се позабави, но по-добре късно, отколкото…по-късно. Тортата, която ще видиш не се предлага. Тя е една-единствена. Много специална. Правена за определен човек. За мен. За (вече) 28-те си години съм направила доста торти и съм изяла още повече. Но тази торта беше колкото неочаквана, толкова и най-вълшебното нещо, което съм виждала и опитвала. […]










