Разглеждате: Библиотека

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва как имало един пекар, който изпекъл такава великолепна пещ в козунака си…“ Увод и изложение пред най-краткото НЕревю (и заключение) на света: Не за всяка книга имам толкова ярки спомени от първата ни среща. Но „Най-кратките приказки на света“ не е всяка книга. Чух […]

„- Ана Ана, гладен съм като вълк. – Като вълк ли? Та ти си пингвин! – Добре тогава, гладен съм като ято пингвини! Ще ни направиш ли торта? – Не! Но ще те науча как сам да си направиш.“ Така започва шоколадовото приключение на Зигзаг, Космато топче (любимият герой на Игинатора), Пингпонг, Лиско, Китчо и […]

Не вярвам в случайности (или вярвам в неслучайни случайности?), но всичко с тази книга стана случайно. И както често се оказва – грешката беше вярна.  Получих книгата на Kindle-а си, но не беше предназначена за мен. Иван (best book buddy-то ми) се опитваше да я прати на себе си, но беше объркал нещо и се […]

Когато за първи път видях „Дракончето с шоколадово сърце“ знаех, че тази книга е точно за мен. Корицата беше страхотна, заглавието – също. Книга за дракони и шоколад – вътре съм с двете ръце и двата крака! Нямах търпение да си я подаря, което се случи на Панаир на книгата. Това е първата книга, която […]

Това е любимата ми годишна статия и я пиша с огромно желание. Тя включва съвсем кратки не-съвсем-описания на книгите, които съм прочела през изминалата година, но без да се посочват заглавията им. Тях можеш да научиш ТУК (ако се ориентираш коя коя е), като започвам от първата прочетена книга през годината. За 2019 г. това […]

“ – Брак ли? – продума тя накрая. – Брак, ами! – потвърди господин Гъгриза, мъчейки се да се изправи на крака. – Свястна жена е тя и пече много сносна баница с месо и лук, па си има и пълен комплект зъби. Знам понеже ми ги показа. Най-малкият ѝ син ѝ донесъм чудно купешко […]

„Прекачиха през прага. Чуваше се тиха коледна мелодия. Вътре беше приятно топло и ухаеше на канелени сладки. … – Хайде и ние да идем в кухнята. Там майката и двете ѝ дъщери приготвяха канелени сладки – панделки, чорапчета, борчета, подаръчета. По-голямата сестра ги изрязваше с метални формички, а малката ги редеше в тавичка за печене. […]

„Как ѝ се искаше да бе отишла при баба си и да пие великолепния ѝ чай с едно парче истинска шоколадова торта, сандвичи, джинджифилови бисквити и сладко! (…) – Виж ти! Ти си по-чудесна, отколкото си мислех! – каза Мама доволна. – Виж какво ти нося от Баба! Отвори хартиената торба и сложи на масата […]

„Дори изпекох ябълка с подправките: майка ми ме беше научила как да ги приготвям за неделните ни вечери през зимата. Имаше толкова много фурни, че можех да правя това, докато всичко друго се готвеше едновременно.“ Кой не си мечтае за много фурни? Ще ти кажа кой – Агнешка (аз я четях Агньешка). В момента трябваше […]

Смятам, че можем спокойно да се (само)коронясаме за кралици на закъснелите отговори. Любимо ни е да правим нещо известно време и чак след това да обясним надълго и нашироко какво представлява. Поправихме тази грешка единствено със Смълчаният читателски клуб и много се гордеем със себе си! Затова дойде време да ти разкажем и за книжния брънч […]