post

„Our power comes in realizing that servitude is not a natural state but a learned one. Our power comes in knowing we can remake it all.“

От доста време насам се каня да започна поредица, която да се казва „Смахнатата причина, поради която реших да прочета тази книга“. Когато се отнася до литература се доверявам на интуицията си – има много начини една книга да ме „извика“. И тъй като се опитвам да съм отворена към всякакви произведения, лесно се впускам в четене на сляпо.

Защо започнах да чета The Stars Are Legion?

Една вечер, докато ровех из GoodReads видях, че книгата е Trending и я отворих. Първото нещо, на което се спря погледа ми беше датата на публикуване – 7-ми февруари 2017. Тъй като съм родена на 7-ми февруари, реших, че това е знак. Заглавието ми звучеше много добре, по него ясно се ориентирах, че става дума за научна фантастика (жанр, към който в различни периоди от живота си имам голямо влечение) и книгата почти веднага долетя (с космически кораб) в Kindle-а ми.

legion-header

За какво всъщност се разказва?

Това няма да е лесно за обяснение, но ще се опитам да обобщя с няколко изречения. Ще започна с факта, който най-много ме изненада – в романа няма нито един мъжки персонаж. Става дума за свят само от жени. А най-хубавото е, че мъжете не са изчезнали или нещо подобно – те въобще не се се споменават. Не съществуват. Според мен това е изключително смело решение на авторката (жена), което хем е леко объркващо (защото аз за първи път се сблъсквах с…еднополова книга), хем е доста интересно.

Действието (очевидно) се развива в космоса. Всяка глава започва със записките на лорд Мокши в аналите на Легиона. Легионът е съставен от биомеханични светове, които да живи организми. Главната героиня – Зан, се събужда в нещо като болница (по-скоро лечебница) и няма спомен за нищо. Коя е, какво се е случило с нея, как изглежда дори. Посрещната е от Джейд и в крайна сметка се оказва, че тя трябва да превземе друг кораб/свят – Мокши, но всеки път, когато опита се проваля и всичко започва отначало.

Историята се развива по време на гражданска (и всякакъв друг вид) война между 2 враждуващи фамилии. В центъра на водовъртежа е главната героиня, нейното неясно минало (и още-по неясно бъдеще) и ключът към спасението на Легиона.

Какво ме впечатли (освен всичко)?

В Легиона всичко се рециклира (включително хората). Корабите/светове имат толкова много нива с различни екосистеми, че никога не знаеш какво те очаква зад следващия ъгъл. Приключението е напрегнато, авторката рисува света толкова живо (и гнусно), че няма как да не потънеш в творбата (и в най-различни гадинки, животинки, лиги, слуз, кръв и плацента) доста бързо.

Всички жени раждат (защото нямат избор). Какво раждат е отделен въпрос. Неща, от които корабът/светът има нужда. Книгата предлага един нов поглед върху майчинството и функциите на жените, както и много въпроси – политически, икономически и социални.

На какво е готов човек, за да спаси света? Сигурен ли си, че можеш да построиш нещо по-добро, ако разрушиш старото? Има ли смисъл да се бориш, ако ще загубиш себе си в процеса? Каква е нашата роля в по-голямата схема? Въпроси, които (по един или друг повод) всеки си задава.

dav

Раждане, смърт, прераждане. Книга, която представя жените в различна светлина. Ако трябва да обобщя емоционалното си преживяване след прочита на space opera-та на Камерън Хърли (която между другото има 2 награди Hugo) бих използвала думата (израза?) mind blowing. Не бих я препоръчала на всеки, но това е книга като никоя друга, нещо, което не си чел. Дръзка, изпълнена с насилие, объркана, оригинална, добре разказана, многопластова, изненадваща и караща те да се замислиш – всичко, заради което жанрът научна фантастика е любим на толкова хора (и на мен!)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *