post

„Как ѝ се искаше да бе отишла при баба си и да пие великолепния ѝ чай с едно парче истинска шоколадова торта, сандвичи, джинджифилови бисквити и сладко!
(…)
– Виж ти! Ти си по-чудесна, отколкото си мислех! – каза Мама доволна. – Виж какво ти нося от Баба!
Отвори хартиената торба и сложи на масата сандвичи, шест джинджифилови бисквити, едно огромно парче шоколадова торта и малко сладко.“

Тя винаги забравяше, Зимни приказки

Време е и за първата ни нова коледна рецепта за тази година! Тя се оказа нечувано сполучлива и затова е време да я споделим с теб. Но преди това, разбира се, ще ти разкажа малко за книгата, от която е вдъхновена – Зимни приказки на Инид Блайтън. Според задната корица, Инид Блайтън е най-превежданият детски автор в света. Аз лично си признавам, че не я бях чувала или по-точно мяркала съм я като име, но досега не бях чела нито един ред от авторката. Което си е пропуск! Истината е, че си купих книгата с друга нагласа, но историите между страниците никак не ме разочароваха.

Книгата съдържа 30 приказки, които са вдъхновени от магията на зимата. В тях има фантастични създания, необикновени случки, любопитни факти за животните, скандинавска топлина, уважение и любов към природата, добри дела и немалко поуки. Най-странното е, че след като прочетох книгата (а и докато я четях), някак усещах, че не съм твърде впечатлена и в обичайното си „ВСЕКИ ЧОВЕК НА СВЕТА ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ ТАЗИ КНИГА“ настроение. Но понеже я четох вечер, на следващия ден винаги забелязвах, че някак ми е повлияла.

В няколко от историите се разказва за птици, а още от малка, птиците в литературата са ми особено любими. Първата ми най-любима приказка беше за Косе Босе. Впоследствие прочетох „Червената стена“ и Бойна човка завинаги ще е моето spirit animal. Само заради заглавието прочетох книгата „All the birds in the sky“ и въпреки, че не е сред фаворитите ми тази година, не съжалявам. Така и тази книга се оказа много по-въздействаща, отколкото осъзнавах. Отново започнах да оставям хляб на перваза на терасата и вчера сутринта видях едно врабче да отнася цяла кора – почувствах се като Дисни принцеса и започнах да се усмихвам глупаво. Докато се връщах от тренировка реших да мина през парка, вместо по улицата, и се хванах, че внимателно разглеждам следите на различни птици, които бяха минавали в снега – оказа се много вълнуващо!


Вижте тази публикация в Instagram.

So it begins! Коледното печене ни е любимо, а противно на всякаква логика тези джинджифилови сладки, вдъхновени от „Зимни приказки“ (издава @cielabooks ) се получиха от първия опит! Имат наситен вкус и опияняващ аромат – целият апартамент мирише на Коледа!🎄🎀🍘 . . . #troublebakers #troublebakersbulgaria #gingerbreadcookies #newrecipe #books #bookinspired #bookalicious #winterstories #winter #baking #holidayseason #holidaybaking #christmaslights #christmas #christmascookies #bulgaria #sofia #baketheworldabetterplace #bakemehappy #eatingandreading #bookgram #bookstagram

Публикация, споделена от Trouble Bakers (@troublebakers) на

Без да се усетя, книга, която уж не ми хареса чак толкова много, беше успяла да се промъкне в главата ми и да остави трайна следа в мен. Всъщност историите са интересни, това, което може би ми липсваше беше още повече магия. Но може би точно защото магията е някак естествена и част от живота книгата се справя толкова добре. Това, което не се справя никак добре обаче, за мен беше преводът и корекцията. На доста места имаше разни сгрешени съюзи и други дребни наглед неща, които някак бодат очите и развалят удоволствието от четенето. В една от приказките се пожелава „Честита нова година“ (Happy New Year), а момиченцето чува „Честито ново ухо“. Думата ear, ухо на на английски, звучи по същия начин като думата година, year. Но това никъде не беше обяснено. Да, аз се сетих, но тази книга е за деца, които може да са по-начинаещи в английския език и поне да бъде пояснено, че тези думи звучат еднакво. Това е един от онези редки случаи, когато ми се иска да бях прочела книгата на английски език. Но все пак тя си остава добра и реално погледнато тези детайли може да не са проблем за друг читател. Затова и по-скоро я препоръчвам.

А повече от книгата препоръчвам рецептата ни за бисквити с пресен джинджифил и какао. Те са истинският ми фаворит този сезон и дори задминаха канелените кифлички (какво?!). Приготвят се лесно и след като ги извадиш от фурната цялата къща мирише на Коледа. Направи ги веднъж – гарантирам ти, че още на следващия ден ще повториш. Говоря от опит.

Продукти за около 20 броя:
Купа №1
200 г брашно
3-4 с.л. какао
канела
индийско орехче
смлян карамфил
захар с ром (есенция)
захар с лимон (есенция)
ванилова захар (есенция)
Купа №2
1 п (125 г) масло
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
1-2 с.л. кленов сироп
1 с.л. настърган корен от пресен джинджифил

Приготвяне:
1. Смесваш съставките за купа №1 и разбъркваш с дървена бъркалка (подправките са на око, по малко от всяка).
2. Смесваш продуктите за купа №2 и разбиваш с миксер.
3. Постепенно започваш да прибавяш сухите продукти към течните и продължаваш да разбиваш с миксер до получаването на меко тесто. Най-вероятно ще е лепкаво и ще има нужда от още малко брашно, но трябва да си остане меко и маслено.
4. Оформяш топчета колкото голям орех (тези бисквити не трябва да са много малки), топиш всяко в кафява захар и редиш в тава върху хартия за печене на разстояние.
5. Печеш в предварително загрята фурна на 180 градуса около 10 минути. Внимавай с печенето – като ги извадиш може да ти се сторят малко меки, но като изстинат ще са идеални – ако ги препечеш отвътре ще са сухи и не толкова вкусни.

Подхождат си с чаша прясно мляко и свършват за броени минути! Вкусна Коледа!

IMG_20191202_173355

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *