Днес е 23 април – Световен ден на книгата и 400-та годишнина от смъртта на Уилям Шекспир. Може да се каже, че тази събота е голям книжен празник, който, надявам се, стотици хора ще прекарат у дома или в парка с книга в ръка. Четенето само по себе си е вълшебно изживяване и ние гледаме да го практикуваме в големи количества, с удоволствие и без мярка.
Преди няколко седмици бях писала един материал за библиотеките, а след това имах възможност да вляза в една от най-красивите в света. Подаръкът ми от много чудесни хора за рождения ден беше пътуване – спрях се на Виена. Мога много да говоря за магията на този град, невероятното му очарование, величието на замъците, безкрайната красота на градините, тайнството на църквите и катедралите, духа, хората, улиците. Но фокусът ми сега е насочен към Националната библиотека на Австрия.
Сградата отвън не е чак толкова впечатляваща, тъй като е част от по-голям комплекс. Но отвътре…неслучайно тази библиотека присъства в редица класации и е сред най-красивите книжни места по света.
Естествено, ние успяхме да разгледаме малка част от нея – тази, която е нещо като музей и е отворена за посетители.
Присъствието на толкова книги – стари книги, с изящни корици, от които лъха аромата на мастило и ванилия, е опияняващо. Тъжно е, че книгите не могат да се пипат, но е напълно разбираемо – предполагам не биха могли да преживеят допира на толкова много любопитни пръсти.
Предполагам истински ценните книги не са изложени там, а са скрити в някое подземие, в катакомбите на Книговището…или нещо подобно.
