„- Да, ама ако драконът се появи тъкмо когато не бива да безпокоим Кристофър Робин? – умисли се Прасчо.
Пух се почеса по главата. Той предпочиташе въпроси като „Какво ти се хапва?“ или „Искаш ли да ти сипя още?“, но се постара да отговори.“
Ще започна с това, че и ние предпочитаме тези въпроси. Мечо Пух е име, което малки и големи изричат с възхищение и надежда. Символ на безкраен оптимизъм, вечно приятелство и копнеж в сърцето. Най-доброто мече на света се завръща по случай 90-ия (да, правилно чу) си рожден ден. 4 нови истории, вдъхновени от приказките на А. А. Милн оживяват на български език благодарение на издателство Егмонт и преводачката Красимира Абаджиева. Това е страхотна новина за всички (по)читатели на книгите – да можем отново да се докоснем до приключенията на Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Бухала, Кристофър Робин, Кенга и Ру, Зайо и…може би изпускам някого, за което се извинявам…е истинска наслада за всички нас. А най-хубавото е, че духът на героите на Милн се чувства във всяка дума и живее на всяка страница.
Това, което особено много ми хареса е, че книгата е разделена на 4 истории, които съответстват на годишните времена – есен, зима, пролет и лято. Книгата се чете на един дъх (ако си от по-големите читатели), но докато я прелиствах (илюстрациите са прекрасни!) ми хрумна, че може да се препрочита в началото на всеки сезон – така отваряме нова глава и се готвим да се впуснем в нови приключения, точно както правят Пух и компания. Тъй като не искам да издавам твърде много от съдържанието, ще кажа само, че вечният оптимизъм на най-доброто мече в целия свят е заразителен, а въпросите му са все така мъдри.
„- Кристофър Робин, ти кои приятели харесваш повече – новите или старите?
Кристофър Робин разсъждава дълго и накрая каза:
– Харесвам новите, защото никога не си съвсем сигурен в нещата, които ще направят. Но харесвам и старите, тъй като колкото и да ги познаваш, винаги откриваш неща, които не си знаел.“
За мен срещата със старите ми приятели на страниците на новата книга, беше чиста проба радост. Другата добра новина (особено за книжни сладкарки като нас) е, че Пух е все така гладен, медът е все толкова много (да се знае, че и в нашия бюфет няма 5 бурканчета с мед!), в книгата има пикници, чай, приятелство и…още много чудесности, които те приканвам да откриеш сам. А аз отивам да си хапна от онези 5 бурканчета с мед, които нямаме в бюфета си.
P.S. С риск това ми откровение да не се хареса особено – никога не съм успявала да разбера докрай проблемите на Йори особено добре и тенденцията се запазва. Но разбирам как той е необходим на историята и защо има нужда от обич. А това е най-важното – да можеш да разчиташ на приятелите си и да знаеш, че ще те обичат, независимо от характера и недостатъците ти.
