Накратко: Еми и Никола се ожениха (УРА!), а ние правихме тортата и кексчетата за сватбата.
Надълго: А ето и какво се обърка 🙂
Всъщност не много (което беше изненада и за двете). Но да започнем малко по-отдалеч. Когато Еми ни попита да направим тортата и кекчетата за първи път ние категорично отказахме. Точната ни реакция беше в един глас: „Не, не, не…“. Виждали сме сватбени торти (даже сме ги опитвали) – обикновено са на етажи, с много фондан и розички, и бяхме единодушни, че не правим такива неща. Просто не е за нас и не е по силите ни. Еми все пак настоя да ни обясни какво си представя – малка тортичка за разрязване и 100 кексчета на плажна тематика. Една идея по-възможно, но все пак е сватба. Не искахме да я провалим и все така настоявахме да избере „истинска“ сладкарница. Тя обаче отказа.
Стигнахме до компромис – да направим проба и да видим дали ще им хареса. Решихме, че така никой нищо не губи (и бяхме сигурни, че ще се откажат след нея). Тъй като тематиката беше плажна, решихме да заложим на по-леки и летни вкусове – комбинирахме кокосови блатове с крем в комбинация от заквасена и сладкарска сметана с лайм. За да е всичко съвсем плажно редувахме сини с бели блатове. При кексчетата глазурата беше от крема сирене с пудра захар, защото искахме да издържат на летните горещини, добавихме и кокосово брашно (Пролет беше проучила нещата и във Флорида го използвали, за да издържи глазурата на високите температури).
За наша изненада пробата се оказа сполучлива – Еми и Никола харесаха комбинацията от вкусове и бяха убедени, че това е тяхната торта. Вече нямахме почти никакъв избор и приехме поръчката. Времето си минаваше, а ние все се заблуждавахме, че до сватбата остава цяла вечност. Докато не се оказа, че имаме 2 седмици.
Отидохме да направим проби в CoKitchen (където приготвихме и всичко впоследствие), оправихме пропорциите в рецептата и останаха „дребните“ неща (които се оказа доста едри). Пош, молд с тематични фигурки за фондана, кутии за пренасянето и най-трудните задачи – да намерим стойка, която да изглежда достатъчно добре и да побере кексчетата и да поръчаме шезлонгите, които трябваше да са отгоре на тортата.
Поставка просто сякаш нямаше. Сетих се да пиша на Ванилка (Ваня от Vanilla Kitchen) и тя ни спаси – оказа се, че имат перфектната стойка с идеални размери, която можем да наемем за деня на сватбата. Trouble-ът беше избегнат (поне за момента).
Шезлонгите поръчахме от 100 грама сладки, за да са изработени от професионалисти – пратихме им снимка на това, което булката искаше и те казаха, че ще ги направят. Което ни устройваше перфектно.
Предварително направихме около 200 формички с молда – фарове, мидички, лодки и чайки в преливащо синьо и бяло. Изпекохме кекчетата и сглобихме тортата в единия ден, а на следващия украсихме всичко. В деня на сватбата щяхме да поставим шезлонгите отгоре, за да не станат издънки при пренасянето.
Дойде и датата – 18.08.2017г. През деня закарахме сладкишите към мястото на събитието (Вила „Екатерина“ до Вакарел). Всичко пристигна живо и здраво, и беше настанено на сигурно място в хладилника. На мен (Деси) ми остана малко време да се оправя, защото бях и шаферка на сватбата и трябваше да отида по-рано.
Репетицията, церемонията, вечерята, танците, снимките – всичко беше прекрасно и, разбира се, времето отлетя неусетно. С Пролет (която също беше сред гостите и с която бяхме на една маса…естествено) брояхме минутите до разрязването на тортата и напрежението за нас растеше. Стана време да подредим стойката с кекчетата и да оставим всичко в ръцете на персонала, който ще я внесе в шатрата.
Отидохме в кухнята и започнахме да ръсим брокат (нека да е лъскаво все пак!). Всичко вървеше добре (и изглеждаше наред) – бяхме проверили преди половин час състоянието на сладкишите. Докато не стана време да сложим шезлонгите. По неизвестна за нас причина единият беше…колабирал. Не се беше счупил, а просто беше рухнал и имаше отчупени части на много места. Носехме фондан и се опитахме да го „поправим“. Извикахме булката (ние бяхме по-паникьосани от нея) и тя реши все пак да не ги махаме, а да останат. Сложихме едно цвете от декорацията зад тях и voila – не бяха като чисто нови, но се надявахме всичко да издържи за снимките.
Речено – сторено (почти като в приказките). Както и сам/а можеш да видиш всичко изглежда наред. Бяхме предвидили какви ли не проблеми, но не и този – все пак беше единствената част, за която разчитахме на професионалисти (в крайна сметка след това им писахме с обратна връзка и те бяха много отзивчиви – компенсираха ни с тортата и се извиниха за причиненото неудобство).
Публикация, споделена от Trouble Bakers (@troublebakers) на
Нищо фатално не се беше случило, но ситуацията беше неприятна за всички. Нашата леко trouble торта по никакъв начин не помрачи сватбата, дори напротив – хората наистина изглежда, че харесаха кексчетата. Може би това, че все пак ние залагаме на вкуса (и маслото!) даде своите положителни резултати.
От всичко това виждаш, че въпреки огромното ни старание, грешки се случват и не всичко може да бъде предотвратено. Но приказките имат щастлив край. Всичко е поправимо и в крайна сметка досега вкусът винаги е печелил сърцата (и стомасите) на хората. Това е, на което ще продължаваме да разчитаме и за в бъдеще.
Безкрайно сме благодарни на Еми и Никола (вече семейство Славови) за сляпото доверие (добре де, яли са доста наши неща, не беше съвсем сляпо), което ни гласуваха. В крайна сметка и противно да очакванията ни, наистина сме горди с резултата. И макар и да сме само 2 непрофесионални книжни сладкарки – 100 кексчета не успяха да ни се опрат (продължаваме напред)!
Снимки: ivovi photography
