Отсега усещам, че този опит за ревю няма да е много подреден.
„Златният компас“ е книга, която искам да прочета от 10 години или по-точно, откакто гледах филма преди 10 години. Странното е, че съм го гледала само веднъж и въпреки това си спомням доста неща от него.
Защо обаче исках да прочета книгата (а и следващите 2 в поредицата)?
Отначало беше най-вече заради идеята за паралелна вселена, на която хората имат daemon-и (не знам дали на български се казва демон или по друг начин, защото четох книгата на английски). Това е животно, което най-общо казано е душата ти. То е част от теб завинаги – ако ти умреш, умира и то. Ако то умре или се разделите принудително…тогава е малко по-сложно. Докато децата са малки техните daemon-и се променят – могат да са какво ли не в рамките дори на няколко секунди. Когато стигнат пубертета избират една форма и тя говори много за теб като човек. Цялата тази концепция беше първоначалната причина да искам да разбера повече за този свят.
Сега, след като завърших първата книга (и ѝ дадох 5 звезди в GoodReads) мога да кажа няколко неща спрямо каквото си спомням от филма. Концепцията е много по-сложна от показаното на големия екран. Историята в най-общи линии се върти около сблъсъка между науката и религията (някъде четох, че книгата се причислявала към „християнската литература“, подобно на „Хрониките на Нарния“, но това според мен няма как да е така, защото авторът е атеист и това си личи в писането му – той вярва в магията, но меко казано не харесва религията), но е много повече от това.
В нея става дума за любов, приятелство, морал, лоялност, в какви хора искаме да се превърнем и докъде сме готови да стигнем в името на убежденията си. Освен всичко това, книгата е и едно непрестанно приключение с прекрасни персонажи, изключително смела и дръзка главна героиня и вихрушка от събития, които могат да завъртят главата на всеки, независимо от възрастта.
За мен това не е книга за деца. Вярвам, че и децата ще я харесат (говореща мечка с броня и компас с картинки, който отговаря на въпросите ти – дайте ги насам!), но няма да разберат голяма част от идеите зад написаното. Затова пък възрастните ще ѝ се насладят именно заради тях. Нямам представа как продължава приключението на Lyra на нашата Земя, не съм чела нищо за самата трилогия, но съм нетърпелива да разбера.
В края искам да кажа, че по принцип не държа в екранизация на литературно произведение героите да изглеждат (чисто визуално) 1:1 като в книгата. По-важно е излъчването. И все пак в този случай е малко странно, че Никол Кидман играе Mrs. Coulter, защото в книгата доста се набляга на дългата ѝ блестяща черна коса. Разбирам, че това не е възлово за историята, но е странно.
Ако ти си чел/а „Златният компас“ или останалите книги от поредицата, ще се радвам да чуя мнението ти в коментарите (само без спойлери, моля!).
P.S. Нямам идея защо книгата е издадена в САЩ с името „The golden compass“, а във Великобритания „Northern lights“, но са една и съща книга.
